Читать «Кучката» онлайн - страница 56

Огледа Нико с малките си кръвясали очички и протегна учудващо малка, хладна като риба ръка с безупречен маникюр.

— Седнете, Нико. Хал, защо не излезеш да се поразходиш с Лин?

Той закима.

— Разбира се.

Лин му отправи студена усмивка.

— Хайде, тръгвай, дебел задник — и тя изведе Хал.

— Нещо за пиене? — излая Федърс.

— Водка, моля.

Федърс щракна с пръсти и един незабелязан досега тип отиде до лъскаво барче в стил 40-те години.

— Водка — нареди Федърс, — а за мен плодов чай и бисквити.

Гангстерът кимна послушно. И той изглеждаше изваден от 40-те години.

— Така, вие сте Нико Константин — започна Федърс. — Винаги ми е било любопитно да срещна човек, който така опасно залага живота си на косъм.

Нико сви рамене.

— Никога не съм смятал, че мога да се измъкна, без да платя на Фоницети.

— Всички така казват. Някои продължават да го твърдят, докато бетонът се стяга около краката им.

— Няма нужда да ме заплашвате. Дойдох, за да опитам да изгладя нещата.

— Добре, Нико, радвам се, радвам се — Федърс се облегна в стола си. — Чувам, че имаш забележителен късмет на масите, откак си в Лондон.

— Не е чак толкова забележителен, но мога да гарантирам дълга си с известна сума — той пое огромна чаша водка от гангстера.

— Отлично. Докато сте в Англия, дългът ви към Фоницети е мой проблем. Имаме взаимно споразумение.

Нико кимна.

— Разбрах това.

— Фоницети никак не бяха очаровани от внезапното ви заминаване. Само ако бяхте обсъдили с тях…

Нико започваше да се дразни. Не харесваше Федърс, а още по-малко да му четат лекции.

— Можете ли да ми помогнете да разсроча плащането на дълга? — попита той направо.

— Мога — отвърна Федърс, — ако ни съдействате в една работа.

— Каква работа?

— Нищо незаконно, разбира се… само малко прикрито — Федърс се разсмя неприятно. — Всъщност май нямате друга възможност.

— Винаги съществува и друга възможност — кратко отвърна Нико.

Малките очички на Федърс притъмняха.

— Не и за вас, ако искате да останете в добро здраве.

Чаят пристигна на сребърен поднос, сервиран с бисквити.

Нико отпи дълга глътка от водката. Обзе го натрапчивото желание веднага да се махне от кабинета.

— Каква е работата? — отново попита той.

— Един кон ще участва в голямото дерби следващата събота. Този кон е фаворитът, неоспоримият победител. Искаме той да загуби. Ти ще го уредиш — и той го забоде с очичките си.

Нико смръщи вежди.

— Как?

— Конят се казва Гарбо. Собственост е на Ванеса и Ленард Грант. Жокеят, Санди Рутс, редовно чука мисис Грант. Докато съпругът й вероятно няма нищо против, жената на Санди сигурно много ще се разстрои, макар че е приятно момиче, дъщеря на голям треньор, казва се Чарли Уотсън. — Федърс спря да потопи бисквита в чая си. — Ако Чарли подуши какво става, Санди може да си стегне куфарите и да напусне бизнеса.

— Не разбирам — Нико се озадачи — какво общо има това с мен.

— Спокойно. Ванеса и Ленард Грант са най-добрите приятели на Фонтен Халед.

— Е, и?

— Всички знаем за теб и мисис Халед. Самолетът, прелестната нощ, цветя, рози и прочее.

— Вече не поддържаме връзка.