Читать «Кучката» онлайн - страница 55

Мина почти седмица, докато Хал успя да уреди среща между Нико и Федърс.

— Трудно е да стигнеш до човек като него — обясни Хал, — а да се срещаш с някои от хората му няма смисъл. Не се притеснявай, обясних му положението. Ще се видите довечера.

— Божичко! — извика Нико. — Утре изтичат седемте ми дни. Хубаво ще се отрази на нервите ми.

— Сигурен съм, че Федърс ще направи нещо. Има връзки там, където трябва, с Фоницети имат общи интереси, а сега твоят дълг е негова грижа.

Нико беше прекарал дните в напрежение. Късметът продължаваше да го следва на игралните маси, беше увеличил печалбата на деветдесет хиляди лири. Смяташе да ги даде на Федърс като знак за добри намерения. Но откъде щеше да вземе остатъка?

Мисълта да изчезне от Лондон го спохождаше всеки ден, но да се върне в Щатите изглеждаше още по-опасно. Беше звънял няколко пъти на Фонтен Халед, но тя не го потърси. Дори не изпрати бележка да благодари за бижуто и розите. Може би наистина беше кучката, за каквато всички я смятаха. Изключи я от съзнанието си и се върна към игралните маси.

Хал дойде да го вземе от „Ламонт“ точно в осем и половина.

— Срещата е точно в девет, не можем да закъснеем, но и не бива да подраняваме.

— Къде живее? — попита Нико.

— Никога никого не кани у дома — обясни Хал. — Срещата е в едно от казината му.

Фонтен се гледаше в голямото стенно огледало. Какво можеше да се каже на съвършенството? Черна копринена рокля с кървавочервено бродирано японско кимоно отгоре и прическа мадам Бътърфлай. Шокиращо, но много ефектно. Ако бяха в Америка, утре щеше да е на корицата на „Уименс Дейли Уеър“. Слезе величествено по стълбите, мисис Уолтърс я изгледа възхитена.

— Изглеждате прекрасно, мисис Халед.

Фонтен прие комплимента и кимна властно.

— Рики навън ли е?

— Да, мадам. Графът от своя страна чака в приемната.

Графът, о, боже! Беше го забравила, но пък нямаше да е добре да отиде на собственото си парти без придружител.

Граф Паоло скочи, когато тя влезе.

— Белисима! Белисима, кара миа!

— Успокой се, миличък, не се вълнувай толкова.

Кой би предположил, че ще се отегчава с двайсет и пет годишен аристократ? Факт обаче, беше й омръзнал до смърт.

Лин ги посрещна в приемната. Държеше се така, сякаш никога не е виждала Нико.

— Моля, последвайте ме, господа. Мистър Федърс ви очаква — официално каза тя и ги поведе към врата с табела „Вход за външни лица строго забранен“ и по дълъг коридор.

— Страхотен задник — прошепна Хал, докато я следваха по коридора.

Тя спря пред друга врата със същата табела и почука три пъти.

Озоваха се в просторен кабинет. Федърс седеше зад голямо бюро. Беше едър, облечен в крещящ костюм и шарена риза. Косата, която лъщеше от брилянтин, явно беше боядисвана. Въпреки водевилния вид от него се излъчваше заплаха.