Читать «Ползата от съмнението» онлайн - страница 5

убие.

— Какво ще направите, господин полицай? — поиска да

знае Уотсън.

— Хайде, махай се — гласеше отговорът, — или ще те

бутна в участъка като нищо.

Тогава у Картър Уотсън се разбунтува чувството за гражданска справедливост:

— Господин полицай, аз протестирам… Но в този миг полицаят го хвана за рамото и дръпна така свирепо, че насмалко не го събори.

— Хайде с мен в участъка.

— Арестувайте и него — поиска Уотсън.

— Тази няма да я бъде — отговори полицаят. — Защо си го нападнал, като си е ял тихо и мирно супата?

Картър Уотсън беше искрено ядосан. Не само, че е бил нападнат без причина, лошо набит и арестуван, но и всички сутрешни вестници, без изключение, излязоха със сензационни съобщения за пиянското му сбиване със съдържателя на прословутия „Вандом“. Нито един ред не отговаряше на истината. Патци Хоран и сателитите му описваха схватката с всичките й подробности. Едно нещо било неопровержимо, — че Уотсън бил пиян. На три пъти бил изхвърлян на улицата, и три пъти се връщал, сипейки огън и жупел, и заявявал, че щял да направи заведението на пух и прах. „ВИДЕН СОЦИОЛОГ ПИЯН И ЗАПРЯН“ — бе първото заглавие, което прочете на първа страница, придружено от голям негов портрет. Другите бяха: „КАРТЪР УОТСЪН СЕ ДОМОГВА ДО ШАМПИОНСКА ТИТЛА“, „КАРТЪР УОТСЪН ПОЛУЧАВА ЗАСЛУЖЕНОТО“, „ИЗВЕСТЕН СОЦИОЛОГ ПРАВИ ОПИТ ДА ИЗЧИСТИ ДОЛНОПРОБНО КАФЕНЕ“ и „КАРТЪР УОТСЪН ноКАУТИРАН ОТ ПАТЦИ ХОРАН В ТРИ РУНДА.“

На другата сутрин пуснатият под гаранция Картър Уотсън се яви в полицейския съд в качеството на ответник по делото на народа срещу Картър Уотсън за извършеното от последния нападение с телесна повреда върху някой си Патци Хоран. Но преди това прокурорът, комуто се плащаше да преследва всички нарушители на закона срещу народа, го дръпна настрана да поговори с него на четири очи.

— Защо да не го замажем? — рече прокурорът. — Аз ще ви кажа какво да направите, господин Уотсън. Подайте ръка на господин Хоран и се помирете и ние още сега ще замажем случая. Една дума на съдията и делото срещу вас ще бъде прекратено.

— Но аз не желая да бъде прекратено — отговори Уотсън. — При длъжността, която заемате, вие би трябвало да ме обвинявате, а не да искате от мен да се помиря с този… с този господин.

— О, аз ще ви обвинявам, не се безпокойте — отвърна прокурорът.

— Но ще трябва да обвинявате и този Патци Хоран — съобщи му Уотсън, — защото ще поискам задържането му за нападение с телесна повреда.

— По-добре ще е да му протегнете ръка и да се помирите — повтори прокурорът, този път почти със заплаха в гласа си.

Делата на двамата бяха насрочени за разглеждане подир една седмица, в един и същи ден, от полицейския съдия Уитбърг.

— Нямаш никакви изгледи за успех — каза на Уотсън стар негов приятел от детинство, оттеглил се от работа директор на най-големия вестник в града. — Всички знаят, че този човек ти е нанесъл побой. Той се ползува с най-лоша слава. Но това ни най-малко не ще ти помогне. И двете дела ще бъдат прекратени. Това ще стане, защото ти си ти. Всеки обикновен човек щеше да бъде осъден.