Читать «Ползата от съмнението» онлайн - страница 4

Животът беше хубав, твърде хубав за него, за да го рискува и за миг да се подчини на събудилия се в него звяр. Накъсо, Картър Уотсън беше хладнокръвен и уплашен.

Противникът му, скован в майсторския клин, се мъчеше да го събори. Уотсън го повали отново на пода, изтръгна се, бе отблъснат обратно от кръга с пепелявите лица и трябваше да се извърне от удара на дясната ръка на Патси и да влезе пак в клинч. Това се повтори много пъти. И Уотсън ставаше все по-хладнокръвен, докато напразно съпротивляващия се Патци, лишен от възможността да нанесе по-силен удар, беснееше все по-невъздържано и по-невъздържано. Той започна да удря с главата си, когато се намереше в клинч. Първия път шибна Уотсън с челото си право в носа. След това Уотсън, щом влезеше в клинч, заравяше лицето си в гърдите на Патци. Но разсвирепелият Патци продължаваше да шиба и разби собственото си око, нос и буза о темето на Уотсън. Колкото повече се нараняваше по този начин, толкова по-силно се блъскаше Патци.

Този едностранен двубой продължи дванадесет или петнадесет минути. Уотсън не нанесе нито един удар и само се мъчеше да избяга. Понякога, в моментите, когато беше свободен и кръжеше около масите, като се стремеше да стигне вратата, мъжете с пепелявите лица го хващаха за полите на дрехата и го запращаха обратно, срещу размаханата дясна ръка на изхвърлящиЯ се Патци. Отново и отново и безброй пъти той влизаше в клинч и просваше Патци по гръб, като всеки път първо го завъртваше и поваляше по посока на вратата и се приближаваше към тази цел с разстоянието, на което поваляше противника си.

Най-после, без шапка, разчорлен, с разбит нос и отекло око, Уотсън изскочи на тротоара и се хвърли в прегръдките на един полицай.

— Арестувайте този човек! — запъхтяно изрече той.

— Здравей, Патци — каза полицаят. — Какво е станало тука?

— Здравей, Чарли — отговори кръчмарят. — Тоя тип влиза и…

— Арестувайте този човек, господин полицай — повтори Уотсън.

— Хайде! Махай се оттука! — каза Патци.

— Махай се! — добави полицаят. — Ако не се махнеш, ще те натикам в дрънголника.

— Няма да се махна, ако не арестувате този човек. Той извърши физическо насилие спрямо мене, без да съм го предизвикал.

— Така ли, е Патци? — попита полицаят.

— Нее. Чакай да ти разправя, Чарли, пък аз си имам и свидетели да го докажат, та го ми бога. Аз си седях в кухнята

с паница супа, когато изведнъж тоя тип влиза и почва да ме закача. Никога не бях го виждал дотогава. Беше пиян….

— Погледнете ме, господин полицай — протестира възмутеният социолог. — Пиян ли съм?

Полицаят го изгледа с мрачен, заплашителен поглед и кимна на Патци да продължи разказа си.

— Тоя тип започва да ме закача. „А съм — казва — Тим Макграт и мога хубаво да те наредя — казва. — Горе ръцете!“ Аз се усмихнах, а той — прас! прас! — трясна ме два пъти и ми разсипа супата. Виж ми окото. Малко остана да ме