Читать «Изчезването на Маркъс О’Брайън» онлайн - страница 8

Лодката на Сиокию Пърли беше празна, имаше само един чифт гребла. Планширът й се търкаше о брега до самия О’Брайън. Те го търкулнаха вътре. Чарли Мъклъка отвърза фалината, а Льоклер бутна

лодката по течението. След това, капнали от тежкия си труд, двамата легнаха на брега и заспаха.

Сутринта цялата Червена крава знаеше за шегата, изиграна на Маркъс О’Брайън. Сключваха се облози на невероятни суми за това, което, щеше да се случи на двамата виновници, когато жертвата се върнеше. Следобеда сложиха човек да пази, та да узнаят, че вече пристига. Всички искаха да го видят, когато си дойде. Но той не дойде, макар и да го чакаха, без да си легнат цялата нощ. Не дойде и на другия ден, нито на по-другия. Червената крава никога вече не видя Маркъс О’Брайън и въпреки че се правеха много предположения, никога не се стигна до сигурно разкритие, което да разпръсне мистерията около изчезването му.

Знаеше я само Маркъс О’Брайън, а той изобщо не се върна, за да им я каже. На другата сутрин той се събуди, измъчван от страшно страдание. Стомахът му гореше от неимоверното количество изпито уиски като суха, пламтяща пещ. Цялата глава го болеше — и отвътре, и отвън, а още по-страшна беше болката До лицето. Шест часа от него се бяха хранили безброй хиляди комари и от неблагодарната им отрова то беше жестоко подпухнало. Само с крайно усилие на волята той успя да отвори тесни цепки на лицето си, през които да може да надникне. Случайно помръдна ръцете си и те го заболяха. Той изкриви очи към тях, но не можа да ги познае, толкова се бяха подули от отровата на комарите. Беше се загубил, или по-скоро беше загубил себе си. В него нямаше нищо познато, което по мисловен път да накара да се събуди в разсъдъка му връзката със съществуването му. Беше се откъснал съвършено от миналото си, понеже около него нямаше нищо, което да възкреси в съзнанието му спомен за това минало. Освен това чувствуваше се толкова зле и отпаднал, че мямаше сили и желание да се помъчи и разбере кой е и какво представлява.

Чак когато откри едно изкривяване (в кутрето причинено от неоправено счупване преди много години, позна, че е Маркъс О’Брайън. В същия миг миналото нахълта в съзнанието му. Когато откри под нокътя на палеца кървав мехур от миналата седмица, можа да определи самоличността си с двойна сигурност и разбра, че тези непознати ръце Принадлежат на Маркъс О’Брайън или, което бе не По-малко важно, че Маркъс О’Брайън принадлежи на тези ръце. Първата му мисъл бе, че е болен — че има речна треска. Толкова много го болеше да отвори очите си, че не се и опитваше да то стори. Едно плаващо клонче се удари рязко в лодката.