Читать «Изчезването на Маркъс О’Брайън» онлайн - страница 7

М- много те бива за зделки, Къдравия — казваше О’Брайян — Ттрябва да кажа, че ми ха… харесват похватите ти… финно, с широка рръка, щедро госто… ггосто.. .ггостоприемство. Праправи тти ччест. Ннищо долно, инито кккористно в ннрава тти. Ддето гго мказах…

Но тъкмо в този миг съдържателят на комарджийницата затръшва вратата. Тримата безгрижно се закикотиха пред прага. Смяха се много дълго. После Чарли Мъклъка произнесе реч:

— Ччудна рработа… толкова да ше шмеем… нне, нне е ттуй, дет ишка;м дда кажа. Ммоята мишъл е… ква беше, а? Ахъ, шетах ше! Ччудно ннещо, как ше ишплъжват мишлите! Плъ-плъжгави ммишли… Хходил ли ши няиоташ дда гониш жайчи, Пърши, пприятелю? Иимах аж ино ккуче… штрашен жайчар! Ккак му ббеше името? Ние жная имме… ннииогаш нне е иммало имме… ннеее… плъжгава мишъл, амма аж ше шеетих… тттуй, дет ишшкам дда ккажа, беше… Ааа, дда го вжемат мътните!

След това за дълго настъпи мълчание. О’Брайън се изхлузи от прегръдките им до седнало положение пред вратата и там леко заспа. Чарли Мъклъка гонеше изплъзващата се мисъл из всичките кътчета и гънки на гаснещото си съзнание. Льоклер, очарован, чакаше недовършеното изказване. Изведнъж ръката на приятеля му го прасна по гърба:

— Шетих ше! — гръмовито изкрещя Чарли Мъклъка.

Сътресението от внезапния удар наруши последователността на мисловния процес у Льоклер.

— Кой ппроми в икоритото? — попита той.

— Ккоритото, ввятър! — Чарли Мъклъка се ядоса. — Ммишълта… фаяах я… ффанах я жа’пашката… ппипнах я!

По лицето на Льоклер се изписа захласнато, възхитено изражение и погледът му пак се закова върху устните на приятеля.

— …Ааа, дда ппукна ммакар! — рече Чарли Мъклъка.

В този миг вратата на кухнята се открехна и Джим Къдравия изкрещя:

— Я си вървете в къщи!

— Чччудна работа — каза Чарли Мъклъка. — Шшъштата мишъл… шшъвшем шъштата ккато ммойта. Ххайде дда ши вървим у ддома.

Те прихванаха О’Брайън от двете страни и потеглиха. Чарли Мъклъка започна да преследва на глас друга мисъл. Льоклер с въодушевление следеше преследването. Но О’Брайън не го следеше. Той нито чуваше, нито виждаше, нито разбираше нещо. Беше само един клатушкащ се автомат, подкрепян предано и несигурно от двамата сй делови приятели.

Те поеха по пътеката надолу край Юкон. Жилището им не беше там, но изплъзващата се мисъл ги водеше натам. Чарли Мъклъка се кикотеше заради мисълта, която не можеше да хване, за да поучи с нея Льоклер. Тримата стигнаха до мястото, където лодката на Сиси Пърли беше оставена до брега. Въжето, с което бе вързана, минаваше през пътеката до един боров пън. Те се препънаха и се строполиха, О’Брайън под двамата други. Слаб проблясък на съзнание освети мозъка му. Той усети телата им да се стоварват отгоре му и за миг заудря бясно с юмруци. След това пак се унесе. Лекото му похъркване зазвуча във въздуха и Чарли Мъклъка се закиска.

— Ннова мишъл — заговори той, — шшъвшем ннова мишъл. Ей шега я ффанах… шъвшем ббеж да я ггоня. Ттака ши дойде и аж я поммилвах по гглавичката. Тя ши е ммоя. О’Брайън ппиян… ппнян като швиня. Ттова е ллодката на Ппърли. Шшлагаме О’Брайън в ллоднката на Ппърли. Ббутам я… оошштав’я’ме я дда ттръгне ннадолу по. Юкон. О’Брайън ше шшъбужда шуттринта. Ттечението… мммного шилно… ннне мможе да гребе, шрешту течението… ттрябва да ш.. ввърне пнешша. Иддва ллудполлу-дял. Тти и аш, нние шъ фангем ггората. Шше му ддадем идин уурок, икато ннищо идин уррок.