Читать «Изчезването на Маркъс О’Брайън» онлайн - страница 9

Той помисли, че някой чука на вратата на хижата

му, и каза «Влез!». Почака малко и сетне рече раздразнено: «Остани си тогава вънка, да те вземат дяволите!» Но въпреки това му се искаше, който и да беше, да влезе и да каже нещо за болестта му.

Ала както си лежеше, изминалата нощ започна да се възстановява в паметта му. Той съвсем не е болен, беше следващата мисъл, само е бил пиян, а сега трябваше вече да стане и да отиде на работа. Работата беше свързана с мината и тогава си спомни, че беше отказал да вземе десет хиляди долара за нея. О’Брайън рязко седна и с мъка отвори очи. Видя, че е в лодка и плава по придошлите кафяви води на Юкон. Обраслите със смърчове брегове и острови бяха непознати. Известно време беше смаян. Не можеше да разбере какво е станало. Спомняше си оргията от предишната вечер, но не виждаше връзка между нея и сегашното положение.

Той затвори очи и стисна с ръце болната си глава. Какво се е случило? Бавно в ума му възникна ужасна мисъл. О’Брайън се бореше с нея, мъчеше се да я пропъди, но тя не го оставяше: той е убил някого. Само с това можеше да се обясни защо е в отворена лодка и се носи надолу по Юкон. Законът на Червената крава, който беше прилагал толкова дълго, сега е бил приложен спрямо него. Беше убил някого и го бяха изпъдили с лодката. Но кого? Той търсеше отговор в измъчения си мозък, обаче единственото, което можа да си спомни, беше, че някакви тела паднаха отгоре му и той ги удряше. Кои са били те? Може да е убил не само един. Посегна към колана си. Ножа го нямаше в канията. Положително беше извършил убийство с него. Но е трябвало да има причина за това. О’Брайън отвори очи и уплашен затърси из лодката. Храна нямаше, нито трохичка храна. Той седна със стон. Беше убил, без да е бил предизвикан. Законът е бил приложен към него с цялата му строгост.

Половин час О’Брайън стоя неподвижен, стиснал глава, и се мъчеше да мисли. След това разхлади стомаха си с малко вода от реката и се почувствува по-добре. Той се изправи самичък сред широко разлелия се Юкон, където не можеше да го чуе никой, освен първобитната пустош, и прокълна спиртните питиета. След това се върза за огромен плаващ бор, потънал в течението по-дълбоко от лодката, поради което се движеше по-бързо. Изми лицето и ръцете си, седна на кърмата и отново поразмисли. До Берингово море имаше две хиляди мили. Лодката се движеше средно с пет мили в час. В тези високи ширини по това време на годината нямаше нощи и той можеше да плава по реката двадесет и четири часа на денонощие. Това правеше сто и двадесет мили на ден. Да свали по двадесет за разни премеждия, оставаха по сто мили на ден. За двадесет дни щеше да стигне до Берингово море. И това нямаше да изисква изразходване на енергия: работата щеше да се върши от реката. Той можеше да лежи на дъното на лодката и да пази силите си.

Два дена не яде нищо. После, отнесен в плитчините на Юкон, слезе на брега на ниско разположените острови и събра яйца от диви гъски и патици. Нямаше кибрит и ядеше яйцата сурови. Те бяха вмирисани, .но уталожваха глада. Когато пресече Северния полярен кръг, намери станцията на Дружеството на Хъдсъновия залив. Бригадата още не беше пристигнала от Макензи и в станцията нямаше никаква храна. Предложиха му яйца от диви патици, но той отвърна, че има достатъчно в лодката си. Предложиха му и чаша уиски, но той отказа, като прояви буйно отвращение. Обаче се сдоби с кибрит и след това вареше яйцата. Към устието на реката го забавиха насрещни ветрове и двадесет и четири дена прекара на яйчена диета, За съжаление той спеше, когато минаваше покрай двете мисии — на свети Павел и на Пречистия кръст. И можеше искрено да твърди, както и правеше след това, че всичките приказки за мисии на Юкон са чисти измишльотини. Нямало никакви мисии и кой друг можел да го знае, ако не той.