Читать «Изчезването на Маркъс О’Брайън» онлайн - страница 6

— Ссипи дда пием още по една, ппреди да се огкка.жа писмено ооот сто ххиляди долара.

Джим Къдравия напълни победоносно чашите. О’Брайън гаврътна уискито и се наведе напред с треперещо перо, за да сложи подписа си. Но преди още да допре листа, изведнъж се надигна, подтикнат от някакво хрумване, осенило съзнанието му.

Той застана прав пред тях, поклащайки се напред и назад, а в разтревожените му очи можеше да се съзре мисловният процес, който протичаше в неговия ..ум. Най-после стигна до някакво заключение. Сияещо великодушие заля лицето му. Той се обърна към собственика на комарджийницата, хвана го за ръка и тържествено заговори: .. — Кккъдравия, ти си ми пприятел. Ето мойта 1а рръка. Стисни я. Ннее, ддруже, нняма да го направя. Нняма да го продам. Нняма да огграбя един приятел. Нникой ккучи син нняма да може нникога а;

да каже, че Ммаркъс О’Брайън е огграбил свой приятел, щото при приятеля му бил ппиян. Ти си ппиян, д Къдравия, и ааз няма да те огграбя. Ееей сега ми дойде наум. . . нникога ддосега не съм го ппомислял. Представи си, ссамо си го представи, Ккъдравия, щ сстар мой приятелю, ссамо си го ппредстави, чче в д ццелия тоз ппроклет участък няяма десет ххиляди долара! Тти ще сей огграбен, бе! Ннее, ддраги, нняма да го направя! Маркъс О’Брайън ввади пари от зземята, нне от пприятелите си.

Пърси Льоклер и Чарли Мъклъка заглушиха продестите на комарджията с хвалебствия за този благороден подтик. Те прегърнаха О’Брайън от двете страни, обвиха обично ръце около врата му и излиянията им бяха толкова многословни, че не можеха да чуят предложението на Къдравия да добавят в договора уговорка в смисъл, че ако участъкът не даде десет хиляди, на него ще му бъде върната разликата между добива и продажната цена. Колкото по-дълго говореха, толкова по-прочувствено и по-благородно ставаше разискването. Изоставени бяха всички низки подбуди: те бяха трима филантропи, които се стремяха да спасят Джим Къдравия от собствената му филантропия. Настояваха, че той е филантроп. Отказваха да допуснат дори за миг, че могат да открият у него и една-единствена недостойна мисъл на тоя свят. Пълзяха, катереха се и прехвърляха високи и стръмни била на етиката и се давеха в метафизични морета на сантименталността.

Къдравия се потеше, кипеше от яд и сипваше уиски. Чувствуваше, че разполага с десетина довода, нито един от които нямаше нищо общо със златната мина, която искаше да купи. Колкото повече

приказваха, толкова повече се отдалечаваха от тази златна мина, и в два часа след полунощ Джим Къдравия се призна за победен. Той преведе един по един през кухнята безпомощните си гости и ги изхвърли навън. О’Брайън беше последен и тримата, хванали се за ръце, за да се крепят, затъпкаха пред вратата.