Читать «Удавеният великан» онлайн - страница 6

Когато пристъпих напред, кракът ми потъна в падинка мека тъкан и от едно — отверстие между ребрата избликна зловонен газ. Отстъпих от замърсения въздух, който надвисна като облак над главата ми, и се обърнах към морето, за да прочистя дробовете си. С изненада видях, че лявата китка на великана е отрязана.

Втренчих се смутено в почерняващата плът на отрязания крайник, докато самотният младеж, облегнат върху издигащата се във въздуха опора на стотина фута от мене, ме гледаше с кръвожаден поглед.

Това беше първото от поредицата посегателства. Следващите два дни прекарах в библиотеката, неизвестно защо изпитвах нежелание да отида на брега, съзнавах, че вероятно съм станал свидетел как една разкошна илюзия наближава своя край. Когато отново прекосих дюните и стъпих на каменистия бряг, великанът беше само на малко повече от двадесет ярда и при тази близост до едрите камъни бяха изчезнали всякакви следи от обаянието, което преди излъчваше отдалеченото му тяло, обмивано от вълните. Въпреки огромните размери нараняванията и мръсотията, които покриваха тялото, го смаляваха до човешки мащаби, а големината му само засилваше неговата уязвимост.

Дясната китка и стъпало бяха отрязани, измъкнати нагоре по склона и откарани с кола. След като разпитах малката група хора, събрали се край вълнолома, разбрах, че отговорността за това пада върху една компания за производство на торове и фуражи.

Останалото стъпало на великана се издигаше във въздуха, а към палеца бе закрепено стоманено въже, явно подготовка за следващия ден. Пясъчната ивица наоколо беше белязана от работата на десетина работници, а дълбоки коловози показваха през къде са били извлечени китките и стъпалото. От отрязаните крайници капеше гъста тъмна течност и оцветяваше пясъка и белите черупки от сепии. Когато се спуснах по камъните, забелязах, че по сивата кожа са изрязани саркастични фрази, пречупени кръстове и други знаци, сякаш осакатяването на неподвижния колос бе отприщило ненадеен поток от подтискана злоба. Меката част на едното ухо бе пронизана от дървено копие, а в средата на гръдния кош бе горял огън, почернил околната кожа. Вятърът продължаваше да отвява фината дървена пепел.

Зловонна миризма обгръщаше трупа, непогрешимият белег на разложението, която най-после бе разпръснала обичайното струпване на младежи. Върнах се на каменистия склон и се качих върху рудана. Издутите бузи на великана бяха вече почти затворили очите му и изтеглили устните в монументална прозявка. Правият преди гръцки нос бе изкривен и сплескан, стъпкан в подуващото се лице от безброй подметки.