Читать «Удавеният великан» онлайн

Джеймс Балард

Удавеният великан

На сутринта след бурята вълните бяха изтласкали тялото на един удавен великан върху плажа на пет мили северозападно от града. Първата новина донесе фермер, живеещ в съседство на местопроизшествието, и след това тя бе потвърдена от репортерите на местния вестник и от полицията. Въпреки това повечето хора, и аз сред тях, продължаваха да са настроени скептично, но след като все повече очевидци се връщаха и потвърждаваха огромните размери на великана, на края нашето любопитство не издържа. Библиотеката, където ние с колегите ми провеждахме изследвания, бе почти изпразнена, когато тръгнахме към брега малко след два часа, а през целия ден хората непрекъснато напускаха бюрата и магазините, докато описанията на великана се предаваха от човек на човек из града.

Докато стигнахме дюните над плажа, вече се беше събрала голяма тълпа и видяхме тялото да лежи в плитчините на около двеста ярда. На пръв поглед приказките за размерите му ни се видяха твърде преувеличени. Беше времето на отлива и почти цялото тяло на великана се подаваше от водата, но то изглеждаше малко по-голямо от акула. Лежеше по гръб с ръце до хълбоците, в отпусната поза, сякаш беше заспал върху огледалото на морския пясък, а отражението на обезщетената му кожа избледняваше с оттеглянето на водата. На ясната слънчева светлина тялото лъщеше като белите пера на морска птица.

Озадачени от гледката и недоволни от простодушните обяснения на тълпата, ние с приятелите ми се спуснахме от дюните върху чакълестия бряг. Сякаш никой не проявяваше желание да се приближи до великана, но след половин час двама рибари с високи гумени ботуши прекосиха пясъчната ивица. Когато дребните им фигури приближиха полегналото тяло, сред зрителите внезапно се разнесе глъчка. Край великана двамата мъже приличаха на джуджета. Макар петите му да бяха отчасти потънали в пясъка, стъпалата се издигаха на височина почти два пъти колкото ръста на рибарите и веднага ни стана ясно, че този удавен исполин притежава масата и размерите на най-големите китове.

Три рибарски едномачтови лодки бяха доплавали на местопроизшествието и с вдигнати килове останаха на около четвърт миля навътре във водата, като моряците наблюдаваха от кърмите им. Тяхната предпазливост възпря зрителите на брега да прекосят пясъчната ивица. Всички се спуснаха нетърпеливо от дюните и зачакаха по каменистите склонове, изпълнени с желание да го разгледат по-отблизо. Покрай тялото пясъкът бе отмит, образувайки вдлъбнатина, сякаш великанът бе паднал от небето. Двамата рибари стояха между огромните устои на стъпалата и ни махаха като туристи сред колоните на храм, заливан от водите на Нил. За миг ме обзе страх при мисълта, че великанът е просто заспал и може внезапно да се раздвижи и да събере петите си, но изцъклените му очи се взираха в небето, без той да забелязва дребните себеподобни между стъпалата си.

Рибарите започнаха обиколка на трупа, тръгнаха покрай дългите бели крака. След като спряха, за да огледат пръстите на проснатата китка, те изчезнаха от погледа ни между ръката и гръдния кош, после се появиха, за да изследват главата, засенчваха очите си, когато се взираха в гръцкия му профил. Ниското чело, извитият нос и устни ми напомняха за римско копие на Праксител, а елегантно оформените ноздри изтъкваха приликата с монументална скулптура.