Читать «Удавеният великан» онлайн - страница 4

Когато стигнах на брега, тълпата бе значително намаляла, двеста или триста души седяха по камъните, гощаваха се на импровизирани трапези и наблюдаваха групите посетители, които прекосяваха пясъчната ивица. Последователните приливи и отливи бяха приближили великана към брега, завъртайки главата и раменете му към плажа, така че той сякаш се бе уголемил двойно и огромното му тяло смаляваше размерите на рибарските лодки, изтеглени на пясъка между стъпалата. Неравномерният терен на плажа бе извил леко гръбначния му стълб, гръдният кош се бе надигнал, а главата бе килната назад и той неволно бе заел по-изразителна героична поза. Комбинираният ефект от морската вода и подуването на тъканите бе придал на лицето по-лъскав и не толкова младежки вид. Макар едрите пропорции на чертите да правеха невъзможна преценката за възрастта и характера на великана, класически моделираните уста и нос, които забелязах при предишното си посещение, подсказваха, че той е бил благоразумен и скромен младеж. Сега обаче изглеждаше да е поне в началото на средната възраст. Подпухналите бузи, по-плътните слепоочия и нос и присвитите очи му придаваха вид на охранена зрелост, която отсега намекваше за неизбежна поквара.

Това ускорено развитие на характера му след смъртта, сякаш непроявените елементи на личността му — бяха набрали достатъчно сила по време на живота, за да се излеят в кратко последно резюме, продължаваше да ме удивлява. То бележеше факта, че великанът е започнал да се предава на всеизискващата система на времето, подчинила цялото останало човечество, в която подобно на милионите бягащи вълни на разломен водовъртеж нашият ограничен живот е завършващият продукт. Настаних се върху камъните точно срещу главата на великана, място, откъдето можех да виждам новодошлите и децата, които се катереха по краката и ръцете.

Сред сутрешните посетители имаше няколко мъже в кожени куртки и каскети, които оглеждаха великана с критичен професионален поглед, измерваха с крачки размерите му и правеха груби изчисления върху пясъка с изхвърлени от морето остатъци от рейки. Предположих, че са от някоя общинска служба и несъмнено си блъскаха главите как да се отърват от това исполинско парче смет.

Няколко по-елегантно облечени люде, циркаджии и тям подобни, също се появиха на сцената, разхождаха се бавно с ръце в джобовете около великана, без да разговарят помежду си. Явно масата му беше прекалено голяма дори за тяхното безподобно предприятие. След като си отидоха, децата продължиха да тичат нагоре-надолу по ръцете и краката, младежите се боричкаха върху полегатото лице, а пясъкът от краката им покриваше бялата кожа.