Читать «Синият период на де Домие-Смит» онлайн - страница 4

Щом завърших работите, изпратих ги незабавно на мосю Йошото заедно с няколко мои картини, които бях донесъл със себе си от Франция. Към тях приложих доста непретенциозно според мен писъмце, в което сбито, но с много чувство разказах, как съвсем сам, изправен пред различни пречки, следвайки най-добрите романтични традиции, съм достигнал студените, белите, самотните върхове на майсторството.

Следващите няколко дни минаха в напрегнато очакване, но към края на седмицата дойде писмо от мосю Йошото, който ме уведомяваше, че съм приет за преподавател в курсовете „Приятели на великите майстори“. Писмото бе написано на английски, въпреки че аз му бях писал на френски. (По-късно разбрах, че мосю Йошото знаеше френски и не знаеше английски, но по някаква неизвестна причина бе възложил отговора на мадам Йошото, която само поназнайваше английски.) Йошото ми съобщаваше, че летният семестър ще бъде вероятно най-трудният за годината и ще започне на двадесет и четвърти юни. Той ми напомняше, че по такъв начин имам на разположение близо пет седмици, за да уредя личните си работи. Изказваше ми неограниченото си съчувствие по повод сполетелите ме загуби — морална и материална. Той се надяваше, че ще успея да се явя в курсовете на двадесет и трети юни, неделя, за да се запозная със задълженията си и да установя „твърди приятелски връзки“ с другите преподаватели. (Впоследствие се оказа, че те са само двама — мосю и мадам Йошото.) Изказваше дълбоките си съжаления, че ръководството няма практика да плаща пътните разноски на новите преподаватели. Първоначално заплатата ми щеше да бъде двадесет и осем долара на седмица, което, мосю Йошото много добре разбираше това, не беше кой знае каква сума, но тъй като наред с нея ми се полагаше добра храна и квартира, а освен всичко мосю Йошото чувстваше в мен истинско призвание, той се надяваше, че няма да остана разочарован. Той очаква с нетърпение телеграма, с която да потвърдя съгласието си, и предвкусвайки удоволствието от моето пристигане, остава искрено мой нов приятел и работодател, И. Йошото, бивш член на Императорската академия за изящни изкуства в Токио.