Читать «Синият период на де Домие-Смит» онлайн - страница 18

Дори днес, след толкова години, ми става неудобно, като си спомня, че тръгвайки за курсовете в Монреал, си бях взел и смокинга. Да, наистина го бях взел и след като завърших писмото до сестра Ирма, го облякох. Работите вървяха натам, че трябваше да се напия и тъй като никога в живота си не се бях напивал (от страх да не би от пиянство да затрепери ръката, дето нарисува картините, които спечелиха три първи награди и т.н.), реших, че по този трагичен случай трябва да се облека изискано.

Докато съпрузите седяха в кухнята, аз се промъкнах по стълбата долу и се обадих в хотел „Уиндзор“, който приятелката на Боби, мисис X, ми беше препоръчала, преди да замина от Ню Йорк. Запазих за осем часа маса за един.

Към седем и половина, наконтен и зализан, подадох глава от стаята да видя дали не ме дебне някой от двамата Йошото. Не зная защо, но не ми се искаше да ме видят със смокинг. Нямаше никой и аз бързо излязох на улицата и се заоглеждах за такси. Писмото до сестра Ирма беше във вътрешния ми джоб. Смятах да го прочета, докато вечерям, за предпочитане на свещ.

Минавах пряка след пряка, но никакво такси не се виждаше. Започнах да се притеснявам. Вердюн съвсем не беше светски квартал и бях убеден, че всеки минувач се обръща след мен и ме изглежда с неодобрителен поглед. Когато стигнах до закусвалнята, където в понеделник бях излапал четирите кренвирша, реших да плюя на запазената маса в хотел „Уиндзор“. Влязох в закусвалнята, седнах в един отдалечен ъгъл и като прикривах с ръка черната си папионка, поръчах си супа, роле и кафе. Разчитах, че другите посетители ще ме вземат за келнер, който е тръгнал на работа.