Читать «Синият период на де Домие-Смит» онлайн - страница 17
Дж. Д. Селинджър
Винаги съм си знаел, че мишката, опарила се от искрите на въртящия се фойерверк, закуцуква към дупката си с нов, безупречно обмислен план как да убие котката. Прочетох и препрочетох писмото от игуменката, после дълго се взирах в него и накрая изведнъж го оставих и светкавично написах писма на учениците си — останалите четирима, — в които ги съветвах да се откажат завинаги от мисълта, че ще станат художници. Написах на всеки поотделно, че няма нито капка талант и напразно губи не само своето време, а и това на преподавателите. И четирите писма написах на френски. Щом ги свърших, излязох да ги пусна. Чувството на удовлетворение беше краткотрайно, но затова пък много приятно.
Когато стана време да се отправим тържествено към кухнята за вечеря, помолих да ме извинят. Казах, че не ми е добре. (Тогава, в 1939 година, говорех много по-убедително, когато лъжех, отколкото когато казвах истината — убеден съм, че мосю Йошото ме погледна с подозрение, като казах, че не ми е добре). После се прибрах в стаята си и седнах на една възглавница. Седях така повече от час, загледан в светлата дупка на транспаранта, без да пуша, без да си сваля сакото или разхлабя връзката. След това скочих изведнъж, взех няколко листа и легнах на пода, написах второ писмо на сестра Ирма.
Това писмо не изпратих. По-долу следва точно копие от оригинала.
Драга сестра Ирма,
Дали не съм казал случайно в писмото си нещо обидно и непочтително, което е привлякло вниманието на отец Цимерман, а на вас е причинило неприятности? Ако е така, моля ви да ми дадете възможност поне да се извиня за тези неуместни думи, казани единствено с горещото желание да бъдем не само преподавател и ученичка, но и добри приятели. Може би молбата ми е нескромна? Аз вярвам, че не е.
Ще ви кажа чистата истина: не научите ли някои основни принципи в изобразителното изкуство, ще си останете завинаги може би много, много интересен художник, но никога няма да бъдете велик майстор. Според мен това е страшно. Давате ли си сметка колко сериозно е положението?
Може би отец Цимерман ви е накарал да се откажете от курсовете, смятайки, че те ще ви попречат да изпълните своя благочестив дълг. Ако е така, трябва да кажа, че според мен това е крайно прибързано и необмислено решение. Изкуството съвсем не би ви попречило да бъдете добра монахиня. Самият аз живея като грешен монах. Най-лошото, което може да ви донесе изкуството, е винаги да чувствате, че нещо не ви достига. Но това не е трагедия, мисля аз. Най-щастливият ден в живота ми беше преди много години — тогава бях седемнадесетгодишен. Трябваше да се срещна за обед с майка ми — в този ден тя излизаше за първи път навън след продължително боледуване — и се чувствах извън себе си от радост, когато изведнъж, както си вървях по Виктор Юго — това е улица в Париж, — се блъснах в един човек без нос. Моля ви, много ви моля, помислете над този случай. В него се крие дълбок смисъл.
Може би пък отец Цимерман ви е накарал да прекратите учението, защото манастирът не разполага със средства да плаща таксата. Ще ми се да се надявам, че именно това е причината, и то не само защото в такъв случай всякаква вина пада от мен, но и по чисто практически съображения. Ако причината действително е такава, нужно е само една дума от ваша страна и аз съм готов да ви предложа безвъзмездно услугите си за неограничено време. Не може ли да обсъдим този въпрос? Разрешете да ви попитам още веднъж кога са приемните ви дни в манастира. Имате ли нещо против да ви посетя идущата събота между 3 и 5 часа следобед в зависимост от разписанието на влаковете от Монреал за Торонто? Очаквам с нетърпение вашия отговор.
П. П. В предишното си писмо ви питах между другото дали младата жена в предния план, облечена в синя дреха, не е Мария Магдалена, грешницата. Ако още не сте ми писали, може да не отговаряте на този въпрос. Много е възможно да греша, а не ми се иска в този период от живота си да изживея още едно разочарование. Предпочитам да остана в неведение.
