Читать «По-горе билото, майстори!» онлайн - страница 38

„Един от войниците току-що се обади в «справки» на летището. Ако продължи да се прояснява, призори ще можем да излетим. Опънхайм каза, че няма защо да седим като на тръни. Обадих се по телефона на Мюриъл, за да и обясня какво е положението. Тя само викаше «ало», «ало». Аз пък не можех да издам глас. Тя едва не затвори телефона. Да можех да се успокоя малко. Опънхайм реши да му дремне, докато ни се обадят от летището. И аз би трябвало да поспя, но съм много изнервен. Всъщност аз й се обадих, за да й кажа, да я помоля за последен път, просто да се вдигнем двамата и да се оженим някъде. Толкова съм изнервен, че не мога да търпя много хора наоколо си. Имам чувството, че предстои второто ми рождение. Свят, пресвят ден. Връзката беше толкова лоша, че аз не успях да й кажа почти нищо. Ужасно е, когато казваш: «Обичам те», от другия край да ти викат. «Какво? Какво?» Целия ден четох откъси от ведата. «Тези, които се бракосъчетават, трябва да си служат един на друг. Да се издигат взаимно, да си помагат, да се поучават, да се подкрепят, но преди всичко да служат един на друг. Да възпитават децата си честно, с обич и грижа. Детето е гост в къщата, то трябва да се обича и уважава, а не да се гледа на него като на собственост.» Колко изумително е това, колко разумно, колко красиво и трудно и затова правдиво. За първи път в живота си изпитвам радостта да съм отговорен за някого. Опънхайм вече спи. И аз би трябвало да поспя, но не мога. Някой трябва да бодърства заедно с щастливеца.“

Прочетох тази записка само веднъж, после затворих дневника, отидох в спалнята и го пуснах в чантата, на Сиймор. След това се метнах на по-близкото легло. Не знам дали само ми се е сторило така, но мисля, че заспах — или изгубих съзнание, — преди още да съм се докоснал до леглото.

Когато се събудих след около час и половина, главата ми се пръскаше от болка, а устата ми беше пресъхнала. В спалнята беше почти тъмно. Помня, че седях доста време на края на леглото. После, измъчван от жажда, станах и се помъкнах към дневната, надявайки се в каната на масичката да е останало нещо мокро и студено.

Последният ми гост очевидно сам се беше измъкнал от апартамента. Само празната му чаша и угарката от пурата в пепелника напомняха за неговото съществуване. Все още си мисля, че трябваше да изпратя тази угарка на Сиймор — нали сватбените подаръци в повечето случаи са безсмислени. Просто угарка от пура в малка, хубава кутийка. Би могло дори за обяснение да се сложи и един чист лист хартия.

Информация за текста

J. D. Salinger

Raise High the Roof Beam, Carpenters, 1955

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2008

Издание:

Джеръм Селинджър. Девет разказа. Семейство Глас

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985

Американска, I издание

Съставител и предговор: Клео Протохристова

Редактори Недялка Христова, Иванка Савова