Читать «Обещанието» онлайн - страница 9

— В Мосбах.

— Далеч ли е от селото?

— На четвърт час.

Матей погледна трупа. Той беше единственият, който се осмеляваше да гледа. Никой не каза нито дума.

— Как се е случило това? — попита учителят.

— Сексуално престъпление — отговори Матей. — При вас ли учеше детето?

— При госпожица Крум. В трети клас.

— Семейство Мозер имат ли други деца?

— Гритли им беше единствена.

— Някой трябва да съобщи на родителите.

Всички мълчаха.

— Вие, господин учителю? — попита Матей.

Лугинбюл дълго не отговаряше.

— Не ме смятайте за страхливец — каза най-после той колебливо, — но не бих искал да го направя. Не мога — добави той тихо.

— Разбирам — каза Матей. — А господин свещеникът?

— Той е в града.

— Добре — отговори Матей спокойно, — вие можете да си вървите, господин Лугинбюл. Учителят се запъти обратно към шосето. Там се бяха насъбрали още повече хора от селото. Матей погледна към Хенци, който все още стоеше облегнат на бука.

— Моля ви, недейте, господин комисар — каза Хенци тихо.

Прокурорът също поклати глава. Матей погледна още веднъж към трупа и след това към червената рокличка, която лежеше разкъсана в храстите, пропита от кръв и дъжд.

— Тогава ще отида аз — каза той и вдигна кошничката с брецелите.,

„В Мосбах“ се намираше в една мочурлива падина край Мегендорф. Матей бе оставил служебната кола в селото и вървеше пеш. Искаше да спечели време. Още отдалеко видя къщата. Спря се и се обърна. Беше чул стъпки. Отново се появиха със зачервени лица малкото момче и момичето. Трябва да бяха минали по някакъв по-кратък път, иначе не можеше да се обясни повторното им появяване.

Матей продължи пътя си. Къщата беше ниска — бели стени с тъмни греди, над тях покрив от шинди. Зад къщата — плодни дръвчета, а в градината — черна пръст. Пред къщата един мъж цепеше дърва. Той вдигна очи и забеляза приближаващия комисар.

— Какво обичате? — попита той.

Матей се колебаеше, не знаеше какво да каже, след това се представи и попита само за да спечели време:

— Господин Мозер?

— Аз съм, какво искате? — попита мъжът отново. След това се приближи и се спря пред Матей с брадвата в ръка. Трябва да беше около четиридесетгодишен. Беше слаб, лицето му набраздено, а сивите му очи разглеждаха комисаря изпитателно. На вратата се появи една жена, и тя с червена пола. Матей премисляше какво да каже. Обмисляше го отдавна, но все още нищо не беше измислил. Но ето че Мозер му помогна. Беше съзрял кошничката в ръката на Матей.

— Да не се е случило нещо с Гритли? — попита той и отново погледна Матей изпитателно.

— Пращали ли сте вашата Гритли някъде? — попита комисарят.

— При баба й във Ферен — отговори селянинът.

Матей размисли; Ферен беше съседното село.

— Гритли често ли ходеше там? — попита той.

— Всяка сряда и събота следобед — каза селянинът и след това попита в пристъп на внезапен страх: — Защо питате? Защо връщате кошницата?

Матей постави кошницата върху пъна, на който Мозер бе цепил дърва.

— Намерили са Гритли мъртва в гората край Мегендорф — каза той.

Мозер не се помръдна. Не се помръдна и жената, която все още стоеше на вратата с червената си пола. Матей видя как по пребелялото лице на мъжа изведнъж рукна пот, пот като из река. Искаше му се да отвърне поглед, но беше като омагьосан от това лице, от тази пот и двамата стояха, вперили очи един в друг.