Читать «Обещанието» онлайн - страница 11

— Какво да правя, господин комисар? — попита той. — Инат хора. Смятат, че полицията не е достатъчна. Че те трябва сами да се погрижат за справедливостта. — След това прибави с въздишка: — Гритли беше добро дете. Ние го обичахме.

В очите на кмета се появиха сълзи.

— Амбулантният търговец е невинен — каза Матей.

— Тогава защо го арестувате?

— Той не е арестуван. Необходим ни е като свидетел.

Селският кмет мрачно наблюдаваше Матей.

— Вие искате само да се измъкнете — каза той. — Ние знаем какво трябва да мислим.

— Като кмет на селото вие трябва преди всичко да се погрижите да се изтеглим свободно.

Кметът изпразни чашата си, без да каже нито дума.

— Е? — попита Матей раздразнено.

Кметът продължаваше да се инати.

— Амбулантният търговец ще плати с главата си изръмжа той.

Комисарят заговори ясно:

— Това ще предизвика сериозна схватка, господин кмете на Мегендорф.

— Искате да се биете за един сексуален убиец?

— Дали той е виновен, или не, за всичко си има ред!

Кметът крачеше сърдито насам-натам из ниската кръчма. Тъй като никой не обслужваше, сам си наля вино на тезгяха. Изпи го толкова бързо, че големи тъмни ивици се плъзнаха по ризата му. Тълпата навън все още стоеше спокойно. Но когато шофьорът на полицейската кола се опита да потегли, редиците се сгъстиха.

Сега и прокурорът влезе в кръчмата. Той с мъка се бе промъкнал през тълпата от мегендорфци. Дрехите му се бяха раздърпали.

Кметът се уплаши. Появяването на един прокурор му беше неприятно; като на всеки нормален човек, хората от тази професия му вдъхваха безпокойство.