Читать «Обещанието» онлайн - страница 6

Матей много трудно разбра обърканото съобщение — продължи комендантът своя разказ. — Звънеше един от старите му „клиенти“, амбулантен търговец, на име фон Гунтен, който се обаждаше от Мегендорф — малко селце близо до Цюрих. Всъщност Матей нямаше никакво желание да се заема с нов случай в последният си следобед на „Казерненщрасе“, толкова повече, че билетът за самолета вече му беше купен и той щеше да лети след три дни. Но аз отсъствувах, бях на една конференция на полицейските началници, и щях да се върна от Берн едва привечер. Трябваше да се действува умело, една непредпазлива стъпка можеше да провали всичко. Матей нареди да го свържат с полицейския участък в Мегендорф. Беше към края на април, навън валеше пороен дъжд, пролетната буря беше стигнала вече и до града, но все още упорито тегнеше неприятната горещина, която не даваше на хората да дишат.

Обади се полицаят Ризен.

— Вали ли и в Мегендорф? — попита първо Матей сърдито, макар че знаеше предварително отговора, и лицето му стана още по-мрачно. След това нареди да следят незабелязано амбулантния търговец в „Еленът“ и окачи слушалката.

— Случило ли се е нещо? — полюбопитствува Фелер, който помагаше на началника си да опакова книгите. Трябваше да изнесат цяла библиотека, която се бе насъбрала постепенно.

— И в Мегендорф вали — отговори комисарят, — алармирайте оперативната група.

— Убийство?

— Идиотски дъжд! — промърмори Матей вместо отговор, равнодушен към обидения Фелер.

Но преди да се качи в колата при прокурора и лейтенант Хенци, които го чакаха нетърпеливо, той прелисти досието на фон Гунтен, който беше съден вече. За блудство с четиринадесетгодишно момиче.

Но дори заповедта да следят амбулантния търговец се оказа грешка, която по никой начин не можеше да се предвиди. Мегендорф представляваше малка община. Повечето жители бяха селяни, макар някои да работеха във фабриките долу в долината или в близката тухларница. Наистина имаше и неколцина „хора от града“, които живееха тук на село, двама-трима архитекти, един скулптор от класицистичното направление, но те не играеха никаква роля в селото. Всички се познаваха, а повечето бяха и роднини. Селото се намираше в конфликт с града, макар и не официално, но тайно, защото горите около Мегендорф принадлежаха на града, факт, който никой истински мегендорфец не признаваше. Навремето това бе създало много грижи на горското управление. То именно бе настояло и издействувало преди години в Мегендорф да бъде открит полицейски участък, към което се прибавяше и обстоятелството, че неделен ден гражданите изпълваха на тълпи селцето, а „Еленът“ и нощем привличаше много посетители. С оглед на всичко това местният полицай трябваше да си познава добре занаята, но от друга страна — и да се отнася човешки със селяните. До това разбиране скоро бе стигнал низшият полицейски чин Вегмюлер, който бе командирован в селото. Той произхождаше от селско семейство, пиеше много и стягаше юздите на своите мегендорфци като суверенен господар, разбира се, с толкова много отстъпки, че аз всъщност трябваше да се намеся, но при липсата на персонал виждах в него по-малкото зло. Не ме безпокояха и затова и аз оставях Вегмюлер на мира. Но на неговите заместници — когато той беше в отпуска — не им беше лесно. Каквото и да правеха, в очите на мегендорфци всичко беше лошо. Макар бракониерството и кражбите на дърва в градските гори, както и сбиванията в селото да бяха отдавна вече престанали след настъпването на високата конюнктура, традиционното неподчинение на държавната власт продължаваше да тлее сред населението. Особено тежко беше сега за Ризен. Той беше простодушно момче, лесно се обиждаше и нямаше чувство за хумор, така че не можеше да понася постоянните закачки на мегендорфци и всъщност — с тая негова прекалена чувствителност — нямаше да му е леко в по-нормални райони. От страх от населението той изчезваше, щом завършеше обикновените си обиколки и проверки. При тези обстоятелства беше, разбира се, невъзможно той да наблюдава амбулантния търговец, без това да се хвърли на очи. Появяването на полицая в „Еленът“, който той иначе страхливо избягваше, беше по начало равносилно на политическо събитие. А и Ризен седна толкова демонстративно срещу амбулантния търговец, че селяните любопитно млъкнаха.