Читать «Обещанието» онлайн - страница 5

Учудили сте се сигурно също и защо спрях преди малко на тази мизерна бензиностанция, и аз веднага ще ви го призная: жалката, пияна развалина, която ни наля бензин, беше най-способният ми служител. Аз може би разбирах нещо от своя занаят, но Матей беше гений, и то в по-голяма степен от който и да било от вашите детективи.

Историята се случи преди близо девет години — продължи Х., след като задмина един камион на компанията „Шел“. — Матей беше един от моите комисари или по-точно, един от моите старши лейтенанти, защото в кантоналната полиция са въведени военните звания. Беше юрист като мене. Родом от Базел, той беше получил докторска степен в базелския университет и най-напред в известни кръгове, които влизаха в досег с него „професионално“, а след това и в нашите среди бе наречен „Матей Страшилището“. Той беше самотен човек, винаги грижливо облечен, сдържан, коректен, затворен, не пушеше, не пиеше, но владееше занаята си сурово и безпощадно, жънейки както омраза, така и успехи. Никога не можах да го разбера. Бях може би единственият, който го обичаше — защото аз изобщо обичам логичните хора, макар че липсата на чувство за хумор у него често ме дразнеше. Имаше изключителен ум, но беше станал безчувствен поради прекалено солидното устройство на нашата страна. Беше човек на организацията, който боравеше с полицейския апарат като със сметачна линийка. Не беше женен, изобщо никога не говореше за частния си живот, а може би и нямаше личен живот. В главата си нямаше нищо освен работата, която вършеше като криминалист от голяма класа, но без жар. Колкото упорито и неуморно да работеше, дейността му, изглежда, го отегчаваше, докато бе замесен в един случай, който го запали внезапно.

При това доктор Матей се намираше тогава на върха на своята кариера. В департамента бяха срещнали някакви трудности с него. Регирунгсратът трябваше тогава да мисли полека-лека за моето пенсиониране, а оттам — и за мой заместник. Всъщност можеше да става дума само за Матей. Но пред бъдещия избор възникваха пречки, които не бяха за пренебрегване. Първо, той не принадлежеше към никоя партия, второ, и персоналът сигурно щеше да посрещне зле избора му. От друга страна пък горе изпитваха неудобство да заобиколят такъв способен служител. Затова тъкмо навреме дойде молбата на йорданското правителство до федералното правителство да бъде изпратен в Аман един специалист, който да реорганизира тамошната полиция: Матей беше предложен от Цюрих и приет както от Берн, така и от Аман. Всички въздъхнаха с облекчение. Той също се радваше, че изборът е паднал на него, и не само професионално. Тогава той беше на петдесет години — малко пустинно слънце щеше да му подействува добре. Той се радваше на заминаването, на полета над Алпите и Средиземно море и мислеше може би изобщо за окончателна раздяла, тъй като намекваше, че след това щял да отиде да живее при овдовялата си сестра в Дания — и тъкмо бе зает с опразването на своето бюро в сградата на кантоналната полиция на „Казерненщрасе“ когато телефонът иззвъня.