Читать «Звездното дете» онлайн - страница 68

Освен едно.

В каютата имаше човек, от когото струеше златиста светлина.

— Хари! — възкликна Карла.

— Хари Хиксън — повтори Бойси. — Значи вие сте Звездната Рожба, който написа Искането за Освобождаване?

Човекът небрежно ги погледна и продължи да работи. Беше се настанил в креслото пред един от пултовете и се взираше в екрана. Здравите му пръсти ловко подскачаха по клавишите и бутоните. Тялото му излъчваше светлина, сякаш беше къс от Слънцето.

Изглеждаше по-млад, но със същата рошава брада. На рамото му се крепеше старият им познат — пироподчето. Червените очи на зверчето бяха злобно втренчени в новодошлите.

Най-сетне Хиксън приключи с работата и ги погледна.

— Изпълнявам това, което ми беше заповядано — някак между другото каза той.

Очите му също светеха, на лицето му бе изписано приветствие. Вдигна ръка и сгъна китката си в знака на Лебед.

— Звездата ми дава заповеди. Аз само изпълнявам волята й.

Малкият пиропод започна да нервничи. Светещото същество, което някога е било Хари Хиксън, ласкаво го погали и животното се успокои.

— Нали вие загасихте Слънцето и звездите? — попита Бойси. — Как го направихте?

— Не, не съм аз. Звездата го направи — той отново показа знака на Лебед. — Цели десет години Звездата планира моите действия. Преди десет години тя изпрати първия сигнал към Земята, а след нещо още няколко. Те пристигнаха едновременно. За Звездата няма нищо невъзможно и ти съвсем скоро ще го разбереш.

Той протегна ръка. „Като благословия“ — помисли Бойси. Но това беше нещо повече. От дланта на стареца се отдели златисто облаче, сви се в пулсираща сфера, заплува и нежно докосна челото на Ган.

Бойси се изплаши и отскочи. Но нищо не почувства. Абсолютно нищо. Когато проговори, гласът му беше дрезгав:

— Какво правите?

— Изпълнявам волята на Звездата — отвърна Хиксън и се обърна към пулта. Светещите му пръсти пробягаха по клавишите.

— Сестра Делта Четири се сля с Машина-2 — тихо продължи той. — Може да влезе във връзка със старата Машина. След тридесет часа сигналът ще стигне до Земята. След още тридесет ще се върне обратно.

— Но… Старата Машина е полудяла — извика Ган. — Би трябвало да го знаете, нали самият вие го направихте!

Хари дори не вдигна глава.

— Ами генерал Уийлър? Къде е той? Обезумял е и се стреми към властта. Как може да седите спокойно? Какво ли ще успее да направи, докато ние си губим времето?

— Що се отнася до генерала, скоро ще имаме вести от него — спокойно заяви Хиксън.

В този момент чуха дрезгавия смях на Уийлър.

— Наистина, съвсем скоро! Сега сте ми в ръцете! Аз управлявам „Общност“, цялата огнева мощ на кораба ми се подчинява! Всички светове са мои, всички! Но на първо време трябва да приключа с вас.

След тези думи се разнесе тихо стържене на метал в метал.

В стените на каютата се отвориха тайни амбразури, през които се подаваха лъскавите тънки дула на лазерите. Бяха насочени точно към хората до пулта — към Бойси Ган, към златистото същество, към Карла Сноу. Генерал Уийлър наистина се бе добрал до системата за управление на корабното въоръжение. Сега животът им зависеше от него, а той държеше показалеца си на автоматичния спусък. Можеше да ги изпепели само с едно движение.