Читать «Звездното дете» онлайн - страница 66

Той изчезна в цепнатината също толкова стремително, колкото и Бела.

Останалите го последваха без да бързат. Псевдогравитационното поле създаваше притегляне, равно на една десета част от земното. Можеха да вървят спокойно и да спестят голяма част от усилията, които биха употребили, ако се изкачваха по шахтите на асансьорите, защото там притеглянето беше равно на земното. Въпреки това Бойси беше запъхтян от усилието да не изостава от Уийлър.

Тунелът, по който вървяха, отиваше право нагоре. След като минаха точката на смяна на поляризацията, пропаднаха в бездънна бездна. Накрая вестибуларните им апарати възприеха тунела като хоризонтален. В него духаше хладен ветрец, въздухът беше сух и миришеше на прах. От въздушния поток стените леко вибрираха.

Генералът беше изчезнал.

Ган забави ход и се опита да регулира дишането си. Въздухът беше разреден — по всяка вероятност старите цистерни бяха пред изчерпване. Огледа се и забеляза ситен надпис, който гласеше:

„Столова №3“

В тъмнината забеляза дълги маси. Тук би трябвало да се хранят членовете на екипажа.

Почака да дойдат момичета и им обясни положението:

— Генералът избяга. Страх ме е да си помисля какво ще се случи, ако се добере до пулта за управление на Машината.

Погледна към Карла. Личеше, че е разтревожена, но не за генерала, а за изчезналия пространственик. Очите на Делта Четири, прикрити от сянката на качулката, бяха все така безизразни.

— Ако тази Машина е поне наполовина толкова могъща, колкото земната — а аз съм чувал, че по нищо не й отстъпва, — Уийлър наистина би могъл да завоюва Слънчевата система.

— Какво трябва да направим? — попита Карла.

— Да се разделим и да открием генерала. Той разбира се е въоръжен, така че не се опитвайте да му пречите. Само извикайте по-силно и аз ще дойда.

— Вие също сте без оръжие, майор Ган — гласът на Делта Четири беше самото благоразумие. — Вие сте също толкова неспособен да се справите с него, колкото и ние.

— Това е моя грижа! Само го открийте… Какво има?

— Нищо, майор Ган — отвърна гласът изпод качулката.

— Не питам вас. Карла, какво става?

— Това не е опасно… Не се вълнувай, Бойси.

Ган изсумтя. Увереността на Карла го дразнеше.

— Не, Бойси, наистина. Не сме попаднали тук случайно. Изпратиха ме да ви доведа и… Щом Звездната Рожба ме е изпратил, той знае как да се справи с генерала.

— Нямам намерение да рискувам — мрачно заяви Бойси. — Карла, тръгваш по коридора. Джули, ти ще я следваш и ще проверяваш разклоненията. Аз ще огледам наоколо и ще ви настигна.

Беше пресякъл половината помещение, когато се сети.

„Тя не ме поправи, когато я нарекох по име. Интересно защо?“

Столова №1 и №2 бяха също толкова стерилно празни, както и №3. На това ниво нямаше нищо друго.

На горното ниво бяха разположени каютите на екипажа. Карла и Делта Четири сигурно са ги огледали. Бойси побърза нагоре, преодолявайки замайването от инверсията на псевдогравитационното поле. Далечният шум, който беше чул по-рано, стана по-силен, но така и не успяваше да определи източника му.