Читать «Звездното дете» онлайн - страница 69

16

Светещият човек вдигна поглед от пулта и каза:

— Действие и противодействие. Удар и отблъскване. Въпрос и отговор.

Протегна ръка, натисна един бутон и тъмния екран оживя, показвайки изсеченото, бронзово лице на Уийлър. Сивите му очи светеха от радостна възбуда.

— Това е въпрос — каза Хиксън и се наведе над пулта.

— Само че аз няма какво да ви отговоря — заяви генералът. — Вие загубихте! Всички! Заедно с глупавата ви надежда за свобода!

Генералът ставаше все по-уверен в себе си. Карла се притисна към Бойси. Без да забелязва, той я прегърна. Двамата поглеждаха ту към екрана, ту към смъртоносните дула на лазерите.

— Вие сте жертви на романтична заблуда — Уийлър насочи пръста си към бутона за стрелба. — Донякъде ви разбирам. Животното, наречено човек, винаги се е опитвало да се отърве от дисциплината. А това не бива да се допуска, в името на общите интереси. Особено заради благополучието на човека, призван да мисли за всички като Цезар и като Наполеон. Заради мен!

Бойси почувства, че Карла трепери и я прегърна по-здраво. Само ако можеше да се добере до Уийлър! Или да имаше под ръка някакво оръжие! Златистото същество спокойно кимна, без да вдига очи.

— Търпях ви — продължи генералът, — защото не можехте да нанесете кой знае каква вреда. В миналото сам човек не е можел нищо да направи. Но развитието на технологията промени нещата. Появило се е ядреното оръжие, след това лъчевото. Крачка след крачка… Нараствали са възможностите на индивида, нараствал е и контролът над него.

Внезапно хладнокръвието изчезна от лицето на Уийлър и той се зачерви от гняв.

— Вие заплашвате този контрол! — извика той. — Планът на Човека ще се превърне в спукан балон. И Звездната Рожба държи иглата! Затова трябва да умре!

Човекът пред пулта запази мълчание. Малкият пиропод свистеше и от време навреме изпускаше дим.

— Човечеството е построило Планиращата Машина, за да автоматизира контрола над себе си! — нареждаше генералът с блеснали очи. — Сега тя се подчинява на мен! Вече един човек ще управлява човечеството с помощта на Машината!

Хари Хиксън вдигна глава и погледна към екрана, право в стоманеносивите очи на безумеца.

— А тебе кой те създаде?

Уийлър се отдръпна. Погледът му се размъти.

— Това е антипланов въпрос! В него няма смисъл! — твърдо заяви той и погледът му отново стана решителен. — Вие сте случайни елементи, които трябва да бъдат отстранени и аз ще го направя!

Бронзовата му ръка натисна бутона за стрелба.

Изстрел не последва.

Тънките дула на лазерите продължиха безмълвно да гледат към Бойси и Карла.

Генерал Уийлър сякаш вече не ги забелязваше. На лицето му можеше да се види радостта от триумфа, сякаш току-що е станал свидетел на голяма победа.

— Свършено е с тях — промърмори тихо той.

Стоманените дула безшумно се прибраха в гнездата, амбразурите се затвориха.

— Какво стана? — попита Ган с омаломощен глас. — Защо не ни уби?