Читать «Звездното дете» онлайн - страница 70

Карла се размърда и Бойси видя, че я притиска прекалено силно в обятията си.

Хиксън вдигна глава и погледна към вратата, през която бяха влезли Ган и момичето.

— Генерал Уийлър ни уби — бавно произнесе той. — За него ние сме мъртви. Макар че продължаваме да съществуваме, това вече не го касае. Отсега нататък няма да се интересуваме от него.

— Хипноза? — предположи Бойси. — „Капан за съзнанието“ — полковник Зафар спомена нещо такова.

Хиксън не отговори. Продължаваше да наблюдава вратата.

Карла се измъкна от прегръдката на Ган и му каза:

— Ти си болен, Бойси. Знам какво изпитваш. Но скоро ще се почувстваш по-добре. Не се притеснявай за нищо. Сега сме в добри ръце.

Ган нищо не разбра. Погледна я учудено и внезапно почувства, че го тресе. Тридесет години не беше боледувал и точно сега да прихване някаква инфекция. Каква инфекция? Защо този въпрос му се струваше толкова важен? Момичето каза да не се притеснява…

Може би всичко това е един лош сън? Една халюцинация?

До слуха му стигна далечна музика, която се приближаваше. „Още една халюцинация“ — помисли той. Смътно си спомни времето, когато беше посветен, по-точно когато се готвеше за това.

Но ако това е халюцинация, тя е много мощна. След като проследи погледа на Хиксън Бойси разбра, че освен слухова тя е и зрителна!

В каютата влезе Сестра Делта Четири. Лицето й беше покрито от качулката, а върху пелерината се виждаше червената емблема на Машината. Настройваше камертоните, а в ръката си носеше някакво устройство. Беше куб за свръзка. Но не компактната черна кутия, а набързо сглобен уред, какъвто и Ган би могъл да направи след всичко, което научи в центъра за подготовка.

Очевидно Делта Четири е била заета точно с това — да си измайстори нов куб.

Напълно спокойна, тя остави камертоните настрана и изпя няколко слога в куба, който отвърна толкова бързо, че Бойси не успя да разбере нищо.

Делта Четири преведе:

— Вече служа на Машина-2. Тя иска от вас информация. Знае къде е била построена и осъзнава функцията си на противник. Иска да знае какво е станало с Играта?

Противник? Игра? Ган почувства, че светът около него се върти. Обърна се към Хари Хиксън с надеждата да чуе някакъв смислен отговор, но старецът дори не гледаше към посветената. Кимайки в такт със собствените си мисли, златистото създание внимателно изключваше апаратите, разположени пред него. Един по един угаснаха всички екрани и индикатори.

Каквато и да беше работата му, беше приключил с нея. Отпусна ръце върху коленете си, впери поглед в Делта Четири и замря в очакване.

Кубът за свръзка свирна. Ган си преведе въпроса преди посветената да проговори. Машина-2 искаше да разясни въпроса си, за да няма недоразумения.

— Машината иска да ви запознае с историята на създаването си. Вие грешите относно предназначението й. Мислите ви трябва да се приведат в съответствие с истината. Машина-2 не е допълнение към Планиращата Машина на Земята. Тя има много по-важна функция, която произтича от законите на разумния живот, изведени от Машина-1. Разумът винаги следва едни и същи закони. Въпрос и отговор. Действие и противодействие. Машина-1 стигнала до извода, че за по-нататъшното развитие й трябва противник.