Читать «Звездното дете» онлайн - страница 56

— Това не е наша работа! — обади се генерал Уийлър.

Ган се обърна. Генералът беше застанал до отворената врата на командната кабина и стискаше нещо в ръката си. Лицето му беше едновременно мрачно и изплашено като на хищник, попаднал в капан.

— Но… Меркурий е до Слънцето. Може да минем покрай него на път за Рифовете, обаче да кацаме на терминатора…

— Точно там отиваме — обяви Уийлър. — И наистина ще кацнем, майор Ган, и то точно на тази станция. Казах ви, че трябва да стигна до Рифовете и вие да дойдете с мен. Имам си причина. Ето, погледнете това! Падна на пода пред мен, когато напусках Залата след… хм… малката престрелка.

Без да продума, Бойси взе от генерала квадратен розов лист. Документът не беше подписан и гласеше:

„Ако искате да спасите себе си, своя народ и своя свят, трябва да доставите оператор-майор Бойси Ган на кораба «Общност» и да дойдете с него. Корабът се намира в Рифовете на Космоса и проходът към него ще бъде отворен на седмата станция на терминатора на Меркурий, където се намира слънчевата обсерватория.“

— Звездната Рожба! — възкликна Ган.

Генерал Уийлър кимна.

— Да. Това е от него. Същото съобщение е получено и от Планиращата Машина. Майор Ган, разбирате ли какво означава това? Звездната Рожба — това е Планиращата Машина!

13

По пътя смениха самолета с космически крайцер с нереактивни двигатели. Бойси почти не забелязваше какво става около него. Стараеше се да почива колкото е възможно повече, за да преодолее стреса, който беше преживял през последните няколко седмици. Стремителният ход на събитията беше изцедил и последните му запаси от енергия.

Все още усещаше слаба болка някъде зад очите, където минаваха електродите. Личаха и отоците, които специалистите от Отдела за Безопасност му бяха оставили за спомен.

Кога беше това?

Не бе дошъл на себе си след сражението с пироподите и дългото падане към Земята. Мускулите му не бяха успели да се отпуснат след битката на рифа на Хари Хиксън…

Затвори очи и видя Карла Сноу. Отвори ги — пред него седеше Сестра Делта Четири, която го гледаше с празен поглед.

Бойси беше започнал да си възвръща самочувствието, а с него дойде и проблема какво да прави с тези две жени, които бяха толкова различни, но и двете еднакво занимаваха мислите му.

— Джули… тоест Сестра Делта Четири, истината ли каза генерал Уийлър? Машината полудяла ли е?

Лицето й не трепна, докато отговаряше:

— Известно ми е само това, което съобщи генерал Уийлър.

— Но… Сигурно наистина работи неправилно. Звездната Рожба я е развалил. А сега тя руши Плана. Все още ли си готова да й служиш?

— Аз служа само на Планиращата Машина! — очите й оставаха все така хладни и безстрастни.

— Заради удоволствието от сливането, нали? Виж — той докосна блестящата пластина на челото си. — И аз знам какво представлява.

В погледа й се забеляза снизходително любопитство.

— Това, което вие сте изпитали, майоре, е бледо подобие на истинското удоволствие, с което Машината награждава слугите си. А вие все още сте само наполовина неин слуга и тя не се е разкрила пред вас напълно.