Читать «Звездното дете» онлайн - страница 54

Бойси реши, че повече няма да позволява да го обвиняват несправедливо.

— Генерале! — извика той. — Не ставайте глупав! Аз не съм Звездната Рожба!

Лицето на Уийлър трепна и доби по-човешко изражение. Когато заговори отново, тонът му беше много по-нормален:

— Да-а… По всичко личи, че е така… Но тогава какво, по дяволите, става с Машината?

— Мислех, че вие ще ми кажете. Какво имахте предвид когато казахте, че Звездната Рожба е посетила „сърцето на Машината“?

— Охраната е засякла външно лице. Изпратили специален отряд. Непознатият се е намирал в залата за ръчно управление — натискал бутони, изтривал данни от лентите, променял схемите. Сега Машината се е побъркала. А заедно с нея се побърква и Плана…

— Няма значение! Как е изглеждал посетителят?

Генерал Уийлър повдигна квадратните си рамене и отвърна:

— Човек със златна кожа. Светил е. Успели са да го фотографират, но не и да го идентифицират. Не прилича на вас, но аз помислих…

— …че нищо не пречи да поговорите с мен? И да се опитате да ме превърнете в овен за жертвоприношение? Така, както ме набедихте, че аз съм ранил Сестра Делта Четири, нали?

Уийлър се канеше да възрази, но не намери какво да каже и само кимна:

— Да.

Бойси се изненада. Не очакваше подобно признание.

— И защо стреляхте в нея? За да отстраните свидетелите ли?

— Разбира се.

— Искахте да се отървете от мен, за да направите впечатление на Машината и на Планиращия, нали?

— Точно така.

— Но нещо ви е накарало да промените намеренията си — Бойси замислено гледаше генерала в очите. — Какво по-точно?

Само изпъкналите слепоочия и ситните капчици пот издаваха напрежение, обхванало Уийлър.

— Момичето оживя — продума той. — Тя разказа на Планиращия истината. Той доложи на Машината и…

— Какво стана?

— Машината се побърка. Даде заповед да бъда арестуван. След това поиска да арестуват Делта Четири, вицепланиращият на Централна Америка, охраната на Държавната Зала и дори самият Планиращ! Настъпи паника, наложи се да си пробивам път със стрелба. Успях да се добера до самолета, с който докараха момичето в щаб-квартирата, и избягах. Трябва да напусна Земята, Ган! Искам да ме придружите до Рифовете… Трябва да се скрия!

— От какво се страхувате, генерале?

— Когато излизах от Залата, убих двама човека. Единият от тях беше Планиращият.

Бойси Ган досега нямаше представа къде е разположен центъра за обучение. След като излязоха, той видя планинската стена на север и се досети, че се намират някъде в подножието на Хималаите. Хилядолетия наред в тази пустиня са скитали номади. Сега скалата беше разтопена и бе оборудвано летище. Под него се чуваше грохота на хидроелектроцентрала, която изглеждаше необичайно. Движеха се доста бързо към самолета, но Ган забеляза, че централата е разнебитена — по прозорците нямаше нито едно стъкло, самата сграда беше напукана. Сигурно вътре е имало мощен взрив.

— Не се оглеждайте — подкани го генералът. — Влизайте по-бързо! Вътре ви чака приятна изненада.