Читать «Звездното дете» онлайн - страница 55

„Щом разрушенията и авариите са проникнали чак тук, значи мащабите им наистина са големи“ — помисли си Бойси.

И Звездната Рожба е виновен за всичко! Но кой е той? В главата му се завъртяха спомени — разтърсилото го сливане с Машината… схватката с пироподите в Държавната Зала… шокът от първата среща с Делта Четири… главозамайващият полет-падане от Рифовете до Земята… тайнственият отшелник Хари Хиксън…

Да-а… Доста бурно беше изживял последните месеци. Не забеляза кога са стигнали до самолета. Изкачи се след генерала по стълбата, влезе и се закова:

— Джули!

Обаче му отговори Сестра Делта Четири:

— Влезте. Затворете люка. Трябва да излетим незабавно. Получих заповед от Машината.

Генерал Уийлър реагира мълниеносно — затвори люка, с един скок се озова до момичето и дръпна от ръката й куба за свръзка.

— Глупачка! Каква заповед? Не разбираш ли, че Машината е полудяла? Вече не служи на Плана! Не можеш ли да разбереш какво става?

Посветената спокойно погледна генерала. Качулката й падна и Бойси видя същата пластина, каквато имаше и на собственото си чело.

— Аз служа на Машината — заяви Делта Четири. — Генерал Уийлър, вие сте предател и сте осъден на смърт.

— В такъв случай ти също си осъдена — Уийлър подхвърли куба на Ган и му поръча: — Наблюдавайте я, докато излетим. Трябва по най-бързия начин да се махнем от Земята.

Той влезе в кабината за управление, за да настрои автопилота, който трябваше да се погрижи за полета — да следи маршрута и да поиска разрешение за кацане, когато стигнат местоназначението.

Ган погледна куба за свръзка, след това и момичето. В специално отделение на черната кутия имаше шнур за сливане. Бойси видя блестящите електроди, които пасваха точно на отвора в челото му. Ако сега извади щепсела и го включи, отново ще изпита с нищо несравнимото удоволствие…

Изпитваше нужда да го направи. Вече прекрасно разбираше Джули, тоест Сестра Делта Четири. Нито един наркотик не можеше да се сравни с това.

Успя да подтисне желанието си и хвърли куба на пода, който веднага се обади. Бойси улови няколко познати фонеми. Вдигна крак и го стъпка като отровно насекомо. Проблеснаха искри и от устройството останаха само парчета.

— С това е свършено, Джули. Край на връзката с Машината.

Тя го гледаше мълчаливо. Очите й бяха тъмни и равнодушни.

— Нищо ли не искаш да ми кажеш? — не издържа Ган.

— Само това, което ми беше заповядано да ви предам, майор Ган. Съобщение от Машината.

— По дяволите тази проклета Машина! — извика Бойси. — Не разбра ли, че вече я няма? Край! Трябва първо да разберем какво е станало, а след това може би отново ще можем да я използваме. Да я използваме! Няма да й разрешим тя да ни командва — ние ще я управляваме!

— Има само едно съобщение за вас, майор Ган. То гласи: „За оператор-майор Бойси Ган. Действия. Незабавно се явете на кораба «Общност» в Рифовете на Космоса. До там ще стигнете през седмата станция, разположена на терминатора на Меркурий“. Край на съобщението.

Бойси поклати глава с недоверие.

— Глупости! Да отидеш на Рифовете през Меркурий е все едно да обиколиш света, за да влезеш в съседната стая. Така нищо няма…