Читать «Звездното дете» онлайн - страница 37

Стаичката, където се водеше разпита, беше част от обширна мрежа от помещения, съставляващи жилищната и административната зона на щаб-квартирата. Момичето докосна ключалката, настроена за неговите отпечатъци и вратата веднага се отвори. Двамата побягнаха покрай златните стени на залата, която беше доста висока и се простираше през целия щаб. В нея се провеждаха всички церемонии. До стените бяха строени златни и кристални статуи.

Залата беше пълна с дим от реактивни двигатели.

Тъпанчетата им едва издържаха на режещия звук — във въздуха се носеше живо торпедо. Хората крещяха и бягаха в различни посоки. Въпреки какафонията Ган успя да се ориентира и да бутне спътницата си в една ниша.

Наблизо мина пиропод. В затвореното пространство рева беше оглушителен. Сякаш Ангелът на Страшния съд бе слязъл на Земята.

Чудовищата изглеждаха като скорпиони, но по размери не отстъпваха на голям бик. Очите приличаха на огромни огледала, закрепени върху стъбла-рецептори и представляваха природни локатори. Могъщите челюсти биха могли да отхапят стоманен прът, ноктите можеха да разкъсат бронята на танк. Тялото беше надеждно защитено от блестящи люспи, дългата опашка хвърляше зад себе си огън. Пироподът летеше точно към тях! Сестра Делта Четири закрещя. Ган притисна главата й към гърдите си. Това не беше малчугана, с който си играеше на рифа на Хиксън. Един такъв пиропод би могъл да води бой с крайцер на Плана!

Чудовището се хвърли към група пазачи, които го посрещнаха със залп от лазерните си пистолети. Пироподът продължи нататък, а на това място не остана нито един жив човек. Обезобразените тела показваха мястото, където допреди малко хората се отбраняваха.

— Велика Машино! — прошепна Делта Четири. По гласа й личеше, че е силно изплашена. От хладнокръвието й не бе останала и следа. Качулката беше паднала, на бялото й чело ярко блестеше металната пластинка. — Какво е това?

— Ти самата каза, че е пиропод. Ако се върне, свършено е с нас.

Тя го дръпна за ръката.

— Елате, тук ще се скрием.

— Не, много са… Да имах един пистолет…

Той погледна в залата. Пироподът не се виждаше. Най-вероятно беше излязъл в коридора. Бойси бързо взе решение.

— Джули… тоест, няма значение… Чуйте ме! Знам как да убия пиропод, затова ще опитам да намеря пистолет. Стойте тук!

Побягна към мъртвите пазачи, сподавил порива си да се промъкне покрай стената. Разбираше, че само бързината може да го спаси. Преодоля тридесетте метра със скоростта на световен шампион. Едва не закъсня. Чу нарастващ вой и вдигна глава. Почти със звуковата вълна към него се носеше пиропод.

Ган се хвърли на пода.

Чудовището не го улучи за някакви пет сантиметра. Бойси дори видя отблизо огромните нокти. Пироподът подмина, а той скочи и продължи да тича.

Бронираното торпедо се обърна. Локаторите му засякоха човека и то се устреми към плячката. Ган стреля в пулсиращото око и отново залегна.