Читать «Звездното дете» онлайн - страница 39

Той дръпна Ган настрана, все още стискайки ръката му със стоманените си пръсти.

— Уроди! — Уийлър ритна остатъците на едно от чудовищата. — Гротескни същества! Планиращият обича да си играе с умалените им копия. Получи се доста забавно съвпадение — те изникнаха от нищото направо тук, в Държавната Зала!

Генералът хвърли бърз поглед към посветената, която се настройваше за сеанса с Машината и посочи към нишата, в която се криеше допреди малко.

— Ган, бихте ли погледнали това?

Вътре се виждаше дебел къс хартия с розов цвят.

— Какво е това?

— Вземете, разгледайте го!

В коридора се чуваха гласове — войниците на Плана възстановяваха реда.

Бойси се колебаеше. Нещо не беше както трябва…

— А Планиращият? Нима… — той огледа Залата, покрита с мъртви пироподи и разкъсани човешки тела.

— Не, майоре, Планиращият не беше тук, когато започна атаката. Прочетете документа!

Ган взе листа и се зачете в текста. Хартията му се струваше странно позната… Беше виждал точно такава в ръцете на умиращия полковник Зафар там, на Рифовете, на двадесет милиарда километра от Земята.

Онзи документ беше озаглавен „Искане за Освобождаване“

Този, вторият, който държеше в собствените си ръце, беше също толкова опасен за Плана, колкото и първият.

В горния край пишеше: „До Планиращия“, отдолу следваше текста:

„Обръщам се към Планиращия или неговия приемник, ако първият вече не е сред живите.

Ти и твоите слуги не обърнахте внимание на предупреждението ми, дори след като нагледно демонстрирах какво мога.

Започвам да действам и за начало ви изпращам няколко симпатични животинчета, за да разберете, че умея не само да плаша, но и да осъществявам заплахите си. Няма да ви напакостят кой знае колко, но това е само първото посещение. Следващият път няма да ги пращам в щаб-квартирата на Планиращия, дори и да е останало нещо от нея. Следващият път ще ги изпратя в сърцето на Планиращата Машина!“

Ган погледна генерала. Беше пребледнял като восък.

— Машината е в опасност! Генерале, Сестра Делта Четири трябва незабавно да предупреди Ма…

— Решенията взимам аз, майоре! — заяви Уийлър. — Имате ли да кажете нещо в свое оправдание?

Ган видя срещу себе си черното дуло на лазерния пистолет на генерала.

— Защо?… Нищо не разбирам…

— Арестуван сте! Не се опитвайте да се съпротивлявате! Не мърдайте и не разговаряйте!

Ган имаше чувството, че е попаднал в някакъв безсмислен филм. Дори не си позволи да попита по какво обвинение е арестуван. По лицето на Уийлър личеше, че е по-добре да се подчинява, без да задава въпроси.

Зад гърба си чу тропането на охраната, след което се раздаде до болка познатия рев…

— Генерале! Още един!

— Млъквай! Няма да повтарям повече! Пазачите ще се заемат сами с твоето чудовище.

Защо говори толкова високо? Сякаш говори не с Бойси, а с тълпа, със свидетели… Но това нямаше значение. Ган разбираше, че охраната не знае как да се бори срещу живите торпеда. Рязко се обърна, вдигна пистолета и стреля точно в окото на появилия се в този момент пиропод.