Читать «Звездното дете» онлайн - страница 38

Пироподът изрева и се вряза в стената, като остави дълбока черна диря и с опашката си разби поредната статуя. Бойси стреля още веднъж и покри главата си с ръце.

Някъде до него така гръмна, че той подскочи. Взривната вълна разхвърля мъртвите тела на пазачите из помещението.

Делта Четири спомена за десетки адски чудовища…

Ган се зае да събира разхвърляното оръжие. Избра три пистолета, които имаха най-силни батерии. Когато се обърна, видя до себе си момичето. В ръцете си държеше два пистолета, от гънките на пелерината се подаваше дръжката на още един.

Бойси намери сили да се усмихне.

— Хайде! И запомни — цели се точно в окото.

Потупа я по рамото и тръгна към изхода на помещението.

Ориентираха се по рева на чудовищата. Ган уби още две, а Делта Четири изплаши едно с далечен изстрел — беше трудно да се разбере дали е улучила.

Държавната Зала изглеждаше като пчелен кошер. В гъстия дим се мятаха космически чудовища, поглъщайки всичко, което даваше реактивна тяга, включително и креслото на Планиращия. Отдавна бяха приключили с хората и се биеха помежду си за останалата плячка.

Ган забеляза тънък рубинов лъч от пистолет. Улученият пиропод изрева. Раната не беше смъртоносна, но той се сблъска с друго чудовище и се сби с него.

Значи някой беше останал жив!

След като се убеди, че Делта Четири е зад него, Бойси направи крачка напред и се огледа. Изстрелите като че ли идваха иззад статуята, поставена пред една ниша. Той извика, но гласът му потъна сред грохота на пироподите.

Обърна се към спътницата си и каза:

— Ще се опитам да ги убия един по един. Ако тръгнат към нас, стреляй в очите!

Тя кимна. Погледът й стана решителен. Двата лазерни пистолета изглеждаха доста странно в малките й ръце. Бойси я погледна още веднъж, след което се обърна към Залата.

Приключиха за двадесет минути.

Преброиха пироподите. Бяха петнадесет. Успя набързо да се справи със седем от тях. Предупреден от докосването на момичето, той се обърна и унищожи още един, летящ към тях по коридора.

Беше убил още три, когато видя как един от тях се взриви в далечния край на Залата, без да е стрелял по него. Явно човекът в нишата копираше тактиката на Ган.

Вече стреляха трима — Сестра Делта Четири застана до него и му помогна да унищожи последния пиропод. В Залата беше почти невъзможно да се диша заради дима от реактивните двигатели на чудовищата.

Бойси влезе вътре внимателно, с готово оръжие, в случай че някое животно е само ранено.

Отнякъде се носеше приглушен рев — сигурно в подземния дворец буйстваха и други пироподи, но основните им сили бяха унищожени в Държавната Зала.

Срещу Ган вървеше генерал Уийлър. Макар че трудно местеше краката си, на устните му играеше жестоката усмивка на победител. С отмерено движение пъхна пистолета си в кобура и стисна ръката на Бойси.

— Добра работа, майоре — похвали го той с дрезгав глас.

— Благодаря, сър. Имах си помощник. Запознайте се…

— Вече познавам Сестра Делта Четири — прекъсна го генералът. — Предайте на Машината моите комплименти по ваш адрес и я попитайте за състоянието й. Според мен атаката беше насочена против Машината!