Читать «Звездното дете» онлайн - страница 35

Този език представляваше трудно преодолимия мост между хората и Машината. По-рано са трансформирали човешката реч във фортран или друг машинен език, след което фортрана бил превеждан в двоични числа, а те — в указания и команди. Изобретен от самата Машина, на практика механиз беше набор от двоични числа, които управляват елементарните процеси в нея — затваряне или отваряне на контур, едно или друго състояние на магнитния слой на лентата.

Хората не биха могли да усвоят езика на двоичните числа, а Машината не можеше да си позволи да губи време за превод. Затова тя създаде език, на който хората могат да говорят — макар и трудно и с цената на силно съсредоточаване и отказ от елементарни житейски радости, — но все пак сравнително добре.

Не беше лесно да се преодолее пропастта между Машината и хората. Тя извършваше милиарди операции в секунда, а капацитета на слуховия и речевия апарат на човека е само петстотин двоични единици в секунда. Отчитайки този факт, Машината беше разработила език, който позволяваше почти да се достигне теоретичната граница.

Обикновено човешката реч предава петдесет единици информация за една секунда. Механо беше хиляда пъти по-ефективен.

И усвояването му беше хиляда пъти по-трудно.

Бойси осъзна, че именно гласът на Джули — тих и музикален, заради който той самият й обърна за първи път внимание — е причина за тяхната раздяла. Машината постоянно търсеше хора, способни да научат механиз, и когато ги откриеше, те ставаха завинаги нейни служители. Истинският посветен трябва да притежава не само широк вокален диапазон, но и феноменален музикален слух. За тази цел преди всеки разговор той се настройваше по камертоните. Но те не можеха да превърнат обикновения човек в посветен.

Докато Делта Четири повтаряше нотите, Ган си представи колко трудно й е било по време на обучение, изискващо пълно съсредоточаване. Наградата за това беше металния диск на челото.

Делта Четири повтори мелодията, наподобяваща трели на славей, а кубът за свръзка отвърна със серия подобни електронни звуци. Накрая момичето устреми към Бойси Ган равнодушния си поглед и каза:

— Готови сме. Майор Ган, вие ли сте Звездната Рожба?

Бойси отговаряше на въпросите автоматично, без да се замисля.

— Не. Аз не съм Звездната Рожба. Никога не съм го виждал. Нищо не знам за Искането за Освобождаване. Никога не съм участвал в антипланови заговори.

Докато отговаряше, мислено я викаше: „Джули, Джули! Върни се…“

Сестра Делта Четири предаваше отговорите му в куба за свръзка. Лицето й изглеждаше също толкова нечовешки безпристрастно, колкото и гласа й.

— За изпълнението на тази опасна задача бях изпратен на една от станциите на Космическия Заслон…

По-нататък следваше дългата история, която толкова пъти вече се налагаше да разказва.

Изведнъж му се стори, че златните стени надвисват над него и заплашват да го смажат. Чудеше се колко ли километра скали има отгоре? Или арктически ледове? Или тъмните пластове на световния океан?

Страшно му се прииска да се окаже отново на Рифовете, във Фрийхевън, заедно с Карла Сноу. Бунтовниците му се струваха по-близки и по-човечни от Плана. Усети тъга по безкрайното пространство… по фантастичната свобода…