Читать «Звездното дете» онлайн - страница 33

Фредерик Пол

— Много добре! Край!

Звездната карта на тавана изгасна и в Залата стана светло. Няколко секунди Планиращият размишлява с отсъстващ поглед. Той огледа помещението над главите на охраната, генерал Уийлър и Бойси Ган.

Погледът му спря върху черните фигури на посветените. Старецът въздъхна и повика един от тях с пръст — само сгъна и разгъна показалеца, и онзи вече беше до него. в ръката си държеше кабел, излизащ от куба за свръзка, на чийто край се поклащаше златен щепсел с осем електрода.

Ган се ококори.

Ако не грешеше… Планиращият махна от челото оредялата си коса, покриваща кръглата пластина. Той възнамеряваше да се слее с Машината!

Зрелището беше завладяващо… и в същото време зловещо.

Без да обръща на никого внимание, Планиращият се отпусна в очакване посветеният да вкара електродите в отвора.

В следващият миг лицето му се промени. Затвори очи. Раздразнението и злобата сякаш се изпариха. Здраво стисна зъби и се смръщи като в агония… или в екстаз?

Първата вълна премина. Планиращият се отпусна и задиша учестено. Фините електроди стимулираха центъра на удоволствието в мозъка му. Старецът се усмихна, намръщи се, отново се усмихна. Замърмори нещо все по-бързо и по-бързо. Туловището му започна да се свлича от креслото. Човекът в черно до него се наведе и му прошепна нещо. Планиращият се успокои, тялото му се отпусна.

Служителят изчака малко, извади електродите и безшумно се оттегли. Планиращият отвори очи и се огледа.

Промяната, на която Бойси беше свидетел, му се стори по-чудна от всичко, видяно на Рифовете. Мрачният, раздразнителен старец се сля с Машината и се върна в действителността съвсем друг — весел и енергичен. Залата прокънтя от гръмогласния му смях.

— Аха! О-хо! Ама че хубаво!

Настани се по-удобно и удари с юмрук по кристалната маса.

— Ще ги унищожим! Ония плъхове от Рифовете, Звездната Рожба — всички! Само ако се осмелят да сложат прът в колелото на Плана. Ще ги размажем като червеи заедно с долните им измислици! Ти ще ни помогнеш, Бойси Ган, ще бъдеш специалното оръжие на Плана!

За миг Бойси бе обхванат от безумно желание — да се опита да избяга или да се нахвърли върху Планиращия — нека сработи заряда на нашийника и всички проблеми ще бъдат решени веднъж завинаги. В гласа на стареца имаше нещо, от което го побиваха тръпки. Ако Машината може да преобразява всеки по този начин… Ган се страхуваше от нея! Тази мисъл сама по себе си беше страшна, защото за него Машината винаги е била справедлив повелител, който награждава за добра служба и наказва предателите. Но сега най-голямата награда му се струваше по-лоша от всякакво наказание…

Но вместо това каза:

— Да, сър! Служа на Плана, сър!

— Служи както трябва, синко! — заяви Планиращият с радостен блясък в очите. — Служи с цялото си сърце и ум, иначе ще му послужиш с очи, ръце, дробове и прочие! Всички служим на Плана, синко, по един или друг начин…