Читать «Звездното дете» онлайн - страница 32

Надвеси се над Ган, опрял пухкавите си ръце на златните облегалки на креслото.

— Каква е тази Звездна Рожба, Ган? Това ти ли си?

Бойси се стресна, сякаш го удари ток, и запелтечи:

— Не, сър, какво говорите! Не съм го виждал… Нищо не знам… Някакви слухове… Аз не съм Звездната Рожба, повярвайте!

— Слухове? Какви слухове, Ган? Трябва да знам!

Бойси се огледа. Присъстващите хладнокръвно го наблюдаваха. Нямаше откъде да очаква помощ.

— Сър — отчаяно възкликна той, — вече хиляда пъти разказах всичко, което знам. Ще го разкажа още веднъж. Но аз наистина не знам почти нищо за Звездната Рожба.

— Това решавам аз — заяви Планиращият. — Говори!

Ган послушно започна да разказва:

— Сър, изпратиха ме на станцията „Поларис“, за да изясня някои загадъчни обстоятелства…

Докато говореше, в помещението настана мъртва тишина. Планиращият слушаше с непроницаем вид. Гласът на Бойси се носеше из Залата като вик на човек, паднал в кладенец. Отговаряше му само ехото. Завърши с арестуването си в подземието на Машината и млъкна.

Планиращият замислено проговори:

— Знакът на Лебед… Какво е това?

Ган демонстрира плавния жест с ръка.

— По всяка вероятност е свързан със съзвездието Лебед, чиято най-ярка звезда е Денеб, на която се кланя Звездната Църква.

Планиращият се обърна към хората, отговарящи за връзката с Машината.

— Денеб! Покажете я!

Един от служителите пропя нещо в куба за свръзка. Светлината в Залата веднага намаля, на тавана се появи звездна карта. Присъстващите обърнаха погледите си нагоре.

Сякаш километрите камъни и базалт над главите им се изпариха и се откри звездния простор. Ган оцени положението на съзвездията и реши, че картината прилича на тази, която може да се види в безлунна нощ през късната есен. Видя големите звезди на Летния триъгълник — Алтаир на юг, Денеб и Вега на север. Млечният път се бе проточил като гъста лента от звездна мъгла. Над западния хоризонт беше увиснал червения Антарес1, на изток плуваше Фомалгаут2…

Видимата област започна да се свива, сякаш се бяха устремили напред, към Лебед. Фомалгаут и Антарес изчезнаха, последва ги съзвездието Орел с Алтаир, Полярната звезда и Цефей1 под нея. Остана само Лебед.

Заговори мелодичен глас:

— Съзвездие Лебед. Звезди: Алфа Лебед, известна като Денеб. Бяло-синя звезда от първа величина. Бета Лебед, известна като Албирео. Двойна звезда. Компоненти: синя и оранжева звезди. Гама Лебед…

— Трябва ми само Денеб, идиот! — изрева Планиращият.

Гласът равномерно продължи:

— Денеб. Разстояние от Слънцето — четиристотин светлинни години. Температура на повърхността — единадесет хиляди градуса. Свръхгигант. Спектрографски данни: водород, калций…

— Планети! — прекъсна го Планиращия. Явно търпението не беше от отличителните черти на характера му.

— Не са открити.

Ган не можеше да разбере кой от тримата посветени говореше, защото лицата им бяха скрити от качулките.

Планиращият дълго мълча, гледайки нагоре.

— Машината има ли данни за връзка между Денеб и Звездната Рожба?

— Няма такава информация, сър — пропя невидимият глас. — Възможно изключение — връзка между Звездната Църква и Денеб. Също така има вероятност Денеб и 61-Лебед да са свързани. 61-Лебед е една от звездите, които Звездната Рожба се закани да угаси, както и стана. Гореизброените факти не са приети от Машината като важни.