Читать «Звездното дете» онлайн - страница 27

„Общност“ бил сглобен, изпитан и подготвен за полет. Набрали екипаж. На борда натоварили всичко необходимо за десетгодишен полет. Втората Планираща Машина поела управлението. Корабът преминал орбитата на Плутон, след това Заслона и… изчезнал.

След няколко дни пристигнало съобщение, че полетът преминава нормално. „Общност“ се приближавала до основното струпване на Рифове.

Оттогава връзката се загубила.

Машинен генерал Уийлър млъкна и се загледа в Ган с хладните си стоманеносиви очи.

— Други съобщения не са получавани — повтори той. — Съдбата на кораба не е известна. Изпратили крайцери да го търсят, но те или не се връщали, или не носели съществена информация. Някои от тях дори не достигали до Рифовете, защото били подложени на атаки от пироподите. Това е историята на „Общност“, майор Ган. Последен детайл — Рифовете, за които се споменава в последното съобщение, се намират на същото място, където е и описания от вас Фрийхевън. Вие сте посетили това място, майоре. Какво знаете за съдбата на кораба?

— Абсолютно нищо, сър. Дори не съм чувал за него — отвърна Бойси.

Генералът дълго го гледа и накрая кимна.

— Чуйте ме сега, Ган — мрачно каза Уийлър, след като бързо изключи три бутона на пулта пред себе си. — Сега помещението е екранирано. Никой, дори и Машината, не може да ни види и чуе. Това, което ще ви кажа, е предназначено само за вашите уши. Разберете — за мен не е важно единствено Планът да се развива. Имам особен, личен интерес от разрешаването на тази загадка. Трябва да намеря отговора, защото имам намерение да заема мястото на Планиращият. Разбирате ли ме, майор Ган?

Бойси докосна страшна тайна и прекрасно го разбираше. И преди беше чувал слуховете за борбата за власт сред началниците, стремящи се да заемат място, което е по-близо до Машината. В Академията се разказваха вицове, а след вечерна проверка дори спореха. Някои считаха политическата борба за предателство, но подобни разговори се водеха само на четири очи. Други мислеха, че това са само клюки. Трети застъпваха мнението, че политическата борба е проява на естествен закон на човешките взаимоотношения, на който трябва да се подчиняват заради собствения си просперитет. Ган си спомни братът на Джули, който беше непоправим идеалист, и един от преподавателите — циник с чувство за хумор, на чийто майтапи курсантите се смееха, а след това уплашено се споглеждаха. В един прекрасен ден преподавателят изчезна, а младият курсант завърши Академията с отличие и дори бе приет в шпионската школа на Плутон, където постъпи точно когато Бойси я напусна.