Читать «Звездното дете» онлайн - страница 28

Както и да е,политическите маневри не го засягаха, те се провеждаха някъде далече и високо…

До този момент.

Наведен и със заплашително наклонена глава, генерал Уийлър бавно каза:

— Трябва да знам истината! Кой изпрати това Искане за Освобождаване?

Ган поклати глава.

— Не знам, сър. Никога не съм го виждал и не знам какво представлява.

— Куп глупави заплахи, майоре. Безумно обещание да угаси Слънцето. Иска да се даде свобода на всички желаещи. И въпреки това — стоманеният блясък в очите му стана още по-хладен, — зад заплахите се крие нещо реално. Слънцето наистина бе угасено.

Бойси беше потресен. Не вярваше на ушите си.

— Слънцето е било угасено? Сър, не разбирам…

— И аз не разбирам — прекъсна го генералът, — но това няма значение. Важна е само безопасността на Машината, а за нея отговарям аз. Искането за Освобождаване представлява заплаха. Длъжен съм да защитя Машината. Ако успея, ще получа подобаваща награда. А тези, които ми помогнат… — той огледа стаята и едва чуто допълни: — Аз също умея да награждавам, майоре.

Погледът му още веднъж обходи помещението, преди да се обърне към Бойси.

— Майор Ган, вие сте ми нужен. Като приятел и съюзник.

Ган все още мислеше за угасеното Слънце. Реши да отложи засега този въпрос и смутено каза:

— За мен е чест да бъда ваш приятел, генерале. Но наистина нищо не знам за Звездната Рожба.

Уийлър закима като метроном.

— Отново ще ви разпитват. Сега с вас ще се заеме самата Машина чрез посредник-човек. Може да си спомните още нещо. Или въпросите на посредника да ви насочат. Може да се досетите, че Машината разполага със сведения, които не са ми известни… В такъв случай ще ми бъде интересно да поговорим пак. Избирайте. Или сте мой приятел, или сте ми враг. А аз все още имам достатъчно власт, за да накажа противниците си.

Той включи бутоните в предишното им положение, погледна екраните, набра отговора и отново се втренчи в Бойси.

— Сега ще отидете при Сестра Делта Четири. Машината ще ви разпита. Погледнете, майоре!

Генералът вдигна дясната си ръка и пръстите му се свиха в тежък юмрук.

— Тази ръка принадлежеше на друг човек, който беше враг на Плана. Опита се да убие Планиращият с бомба, но не успя. Планиращият оцеля, но при взрива загубих ръката си. Хирурзите не успяха да я спасят и се наложи да я заменят с ръката на атентатора. Запомнете, майор Ган — можете да послужите на Плана и по друг начин — чрез Банката за органи!

7

Отвън го чакаше сержантът с радарния шлем.

— Хайде, Опасен, мърдай! — грубо му подвикна той и Бойси тръгна по безкрайния сив коридор. Сержантът го насочи към асансьора и накрая го вкара в малка стая с голи сиви стени. Остави го да чака, но не задълго. Когато се върна, изглеждаше сърдит.

— Мърдай!

Изглежда не знаеше други думи.

До вратата чакаше млада жена. Леко наклонила глава, тя подбираше чисти тонове от електронни камертони. Беше облечена в дълъг бял халат с качулка — униформата на служителите на Машината, които са усвоили езика механиз и мозъчните им центрове са достъпни за електродите на Машината. Когато минаха покрай нея, тя попита нещо сержанта.