Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 13

— Изглежда тези блата едва сега са се появили — отбеляза Уеб. — Интересно, откъде са се взели?

— Навярно ти си ги домъкнал със себе си — каза Маги.

— Преди никога не съм виждала подобно нещо.

— Боже господи! Каква воня! — намръщи се Уеб. — Отвратително. — Знаеш ли, тази смрад изглежда е на милиони години — каза той бавно, припомняйки си отдавна забравени лекции, — ако нашият професор по геология е бил прав, то именно така е изглеждала земята в доисторическите времена. Дълго преди да се появят млекопитаещите и човекът...

— Кажи ми, какво имаш предвид?

— Дори не ми се иска да мисля, камо ли да говоря... — уморено произнесе Уеб, но се сепна и побърза да уточни: — Старо или не, това блато ни прегражда пътя.

— Погледна наляво, после надясно и се намръщи.

На север местността се повишаваше и те тръгнаха в тази посока. Отдясно шумеше гората, отляво се простираха блатата и тресавищата. Дъждът почти престана. Въздухът бе тежък и влажен поради близостта на блатните изпарения.

Какво блатище! Никога през живота си Уеб не беше виждал нещо по-добро. Хвърли камък и той проби еднообразната зеленикава покривка на повърхността и за миг се показаха мъртвочерни води. Наоколо всичко беше застинало и освен тях нищо друго не се движеше.

Дърветата, растящи право в безкрайното тресавище, накараха Уеб да се замисли. Заразглежда масивните дънери, високи стотици футове и увенчани с фини корони, после се прехвърли на гигантските палми. Стволовете се покриваха от груби люспи, а дългите тесни листа се събираха на групи на края на клоните.

Папратите представляваха истински дървени чудовища! В сравнение с гигантските дървета приличаха на джуджета, въпреки че достигаха на височина почти шестдесет фута. Уеб поклати глава: това блато може и да е американско, но в никакъв случай не е от двадесетото столетие. Старо е милиони години. Най-вероятно това блато от палеозоя по тайнствен начин е прехвърлено в бъдещето.

— Дръж се далеч от края на урвата — предупреди мъжът. — Дявол знае какво се крие в тези дълбини. Ако паднеш, едва ли ще успееш да се измъкнеш.

— Не се безпокой за мене — уверено каза Маги и се усмихна, но буквално в следващата секунда очите и се разшириха от ужас и тя закрещя: — Уеб, погледни зад себе си!

Ниско над дърветата летеше същество с кошмарен вид и издаваше пронизително бръмчене. Вретенообразното туловище потрепваше в такт с махането на четирифутовите крила. То стремително се приближаваше и жуженето му все повече напомняше буботенето на мощен двигател. А самото то представляваше чисто и просто едно водно конче, но с грамадни размери. По-рано такива животинки не се въдеха в околностите на Ню Йорк.

Хилдрът посегна за люгера, но чудовището го изпревари. Маги се просна на земята, а той като по чудо се отдръпна и сграбчи голям здрав клон. Челюстите изщракаха съвсем наблизо и за щастие хванаха само влажния въздух. Завоят след разминаването подсказа, че това бе само малка разгрявка преди хапването. Водното конче се завъртя на място и с рев на пикиращ изтребител се хвърли обратно, право към лежащата девойка.