Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 11

— Защо пък не? — девойката го оглеждаше съвсем невинно. — Ти не си от нашата банда. Щях да те пречукам, ако вътре не беше изпочупено всичко. Трудно ми беше да се движа, камо ли да се целя.

Хилдрът прибра пистолета и се приближи до девойката, която го очакваше, застинала на място.

— Няма да ти сторя нищо лошо — заговори Уеб с намерение да предложи мирни отношения. — Аз, както и ти, дяволски се нуждая от помощ... Охоо!

Тя се нахвърли върху него и в ръката й блесна острие. Той ловко избяга от нападението, хвана я за китката и рязко я завъртя. Девойката падна на земята. Ножът падна от разтворените пръсти и Уеб го затисна с крак.

— Съветвам те да се държиш прилично! — кресна той. — Или ще стане лошо. Поискам ли да се разправя с тебе, ще го сторя без разговори.

Тя мълчаливо се изправи.

— Сега слушай внимателно — спокойно продължи мъжът. — Нуждая се от помощ. Доколкото мога да съдя, и ти също. Затова не се дърпай, а ми обясни съвсем нормално, защо трябва да ме убиваш, щом не съм от твоята банда?

— Ти си странен човек — каза девойката и го изгледа с любопитство. — Щом няма да ме убиваш, то поне да се скрием от дъжда.

Уеб кимна и напъха оръжието й по джобовете си. Арсеналът му, състоящ се до този момент от два жезъла и люгера, се попълни с нож и още един пистолет.

— Да се скрием в планера — предложи той и първи пропълзя в смачканата кабина. Подаде ръка на момичето и му помогна да се качи. Свободното пространство бе малко, но те успяха да се настанят достатъчно удобно.

— Всичко изглежда на ред — усмихна се мъжът. — Сега вече можем и да поговорим на спокойствие.

Неволната му спътница безразлично повдигна рамена и се зае да разтрива ударената си при падането ръка. Въздъхна и започна да разправя:

— Аз съм от бандата на Бруклинците, мотаехме се отвъд реката... — тя се замисли, — възможно е да съм оцеляла само аз. Нападнаха ни момчетата от бандата на Вратите на Ада, успях да се измъкна,... но не мисля, че още някой от нас е успял да се спаси. Край на нашата банда. Сигурно и с мен е свършено... Между другото, наричат ме Маги, въпреки че едва ли ще ти стане по-леко.

Уеб пребърка джобовете си и измъкна кутия цигари. Отвори я и предложи на Маги. Тя взе една и започна да я разглежда с удивление.

— Какво е това?

— Цигара — отговори Уеб, — нима не знаеш?

Той запали, дълбоко дръпна и протегна димящата цигара на девойката, която изкопира действията му и неумолимо пое дима — веднага се разкашля, толкова силно, че едва не се задуши. Лицето й почервеня. От очите й потекоха сълзи. Като си възвърна дъха, тя изплашено се отдръпна от Хилдрът, доколкото й позволяваше теснотията, и подозрително започна да го следи, особено след като той вдигна падналата цигара и с нескривано удоволствие продължи да пуши.

— Не искам повече — хрипливо предупреди тя, — всъщност, ти от коя банда си? Нещо не съм виждала подобни чудеса досега. И револвер, като твоя, не съм виждала у никого. Ти си ми доста странен.

— Нима е толкова важно откъде съм, а Маги? — Уеб печално се усмихна. — Дори да ти кажа, ти няма да ми повярваш. Въпреки че аз съм готов да ти отговоря на въпроса, ако ми кажеш от коя година си.