Читать «Блудния син» онлайн - страница 32

— Обикновено плащането е според уговорката или стойността на предмета, който подлежи на преработване — поясни Арнд. — Но във вашия случай аз ще се придържам строго към закона.

Хайдер пребледня.

— Какво искате да кажете? — извика той.

— Е — отговори Арнд хладнокръвно, — вашият колега Хайлман е трябвало да прекара две години в затвора, така че при вашия по-особен случай смятам, че ще се отървете с три години.

— Как? Какво? — заекна Хайдер. — Страхувам се, че сте си изгубили разсъдъка!

— Едва ли — отбеляза Арнд несмутимо. — Но ще си покаже. Хер комисар, влезте, моля!

При тези думи една странична врата се отвори и комисар Андре влезе в помещението.

— Вече се познаваме — обърна се той мрачно към Хайдер, — така че ще минем без излишни приказки. Покажете, моля, съдържанието на джобовете си!

— Хер комисар, нека обясня… — замънка книговезецът.

— Без обяснения, само факти! — пресече го комисарят сурово. — Какъв е тоя предмет, дето го носите под палтото?

— Една наследствена вещ — заяви Хайдер с нотка на дързост.

— Наследствена вещ? — попита комисарят иронично. — Ами покажете я, де!

Нищо не помогна, книговезецът трябваше да покаже увитата чаша. Комисарят я разгледа обстойно, после каза:

— Това стига. Хер Хайдер, арестувам ви за кражба, извършена спрямо вашия баща, и за предумишлено фалшиво обвинение срещу бившия ви колега Вилхелм Хайлман.

Книговезецът съзна, че неговата игра свърши. Без съпротива се остави да го отведат притичалите жандарми.

* * *

Скоро след това Вилхелм Хайлман бе изведен от своята килия в следствения затвор.

— Елате с мен — нареди ключарят късо, но не враждебно. — Хер съдия-следователят ви очаква.

Хайлман тръгна след него с разтуптяно сърце. Какво щеше да му каже съдията? Положението изглеждаше безнадеждно, защото неговите врагове се бяха изказали против него, а доказателства за невинността му като че нямаше. Въпреки това в дъното на своята душа си казваше, че още не всичко е изгубено. Всички негови надежди се крепяха твърдо на Арнд.

В стаята на съдия следователя го чакаха съдебният съветник Лайболд, комисарят Андерс и тайният полицай Арнд. Съдията се спусна към Хайлман и възкликна с развълнуван глас:

— Какво трябваше да преживеете!

Хайлман го погледна с неверие и изумление. Тогава комисарят пристъпи поривисто към него.

— Да, хер Хайлман, сега вашата пълна невинност е вече доказана. Хер Арнд откри, че Курт Хайдер е държал откраднатата почетна чаша. При разпит Хайдер осъзна, че отричането само ще влоши положението му, и призна всичко — кражбата навремето, лъжливите обвинения, нечовешките условия, при които баща му е бил принуден да прекара последните си седмици, и специално, че той е взел от кутията за пури двата гулдена, които сте дали за часовника. Жена му арестувахме като съучастница. За кражбата и фалшивите обвинения тя не знае нищо, наистина, но безчувствено е занемарила свекъра си. С това вашата пълна невинност е доказана. Хер Хайлман, вие сте свободен. Съдът ще определи едно подобаващо обезщетение за времето, прекарано от вас в затвора.