Читать «Блудния син» онлайн - страница 30

— Добре — съгласи се Арнд. — Ще отида там. Ако утре ми донесете наследствената вещ, до няколко дни ще бъда готов.

Хайдер се поколеба.

— С това ще ви окажа голямо доверие — изговори бавно. — Какво ще стане, ако…

— Ако не ви върна чашата и офейкам, искате да кажете? — ухили му се в лицето Арнд. — Ще трябва да рискувате и да ми се доверите. Ще ви чакам утре сутринта от девет до десет в салона на кръчмата при страноприемницата. Ако дойдете, добре, не дойдете ли, сам си навреждате. Адио!

Отвори вратата и бързо се отдалечи, без да даде на слисания Хайдер възможност за отговор. Тоя зяпна удивено след него.

— Дързък тип! — изръмжа на себе си. — Ако не бях заставен да се обърна към него, щяха да го отнесат всички дяволи. Ама така…

Направих гримаса, заключи и зарези вратата и се отправи към кревата.

* * *

На следващото утро комисарят седеше още рано-рано на писалището си и пишеше доклад по вчерашния случай. Трябваше да нанесе на хартия странно вълнуващото го събитие, за да добие яснота. Ненадейно на вратата се почука. Комисарят намръщи ядосано чело.

— Влез! — извика със строг тон. Един възрастен жандарм се появи и поздрави почтително.

— Какво има? — попита комисарят. — Нали поисках половин час да не бъда смущаван!

— Простете, хер комисар — каза подчиненият с вежлив тон, — но вън стои някакъв чудат тип, облечен като бостанско плашило, който настоятелно иска да говори с вас и вдига врява за десетима!

Комисарят скочи вбесено.

— Вдига врява? Сега ще му го избия от главата!

Отвори със замах вратата и надникна в коридора. Беше празен. Комисарят тръгна по него и зави в края. В бързината едва не събори един мъж, който стоеше там и чакаше.

Държеше в ръка опърпана филцова шапка и беше облечен в някакво одеяние кръпка до кръпка. От брадичката му висеше дълга, мръсна, почти изцяло побеляла чорлава брада. Като видя комисаря Андерс, направи дълбок поклон.

— Жонгльор Цвибел на вашите услуги, хер комисар!

Този едва не изрева гръмка ругатня, но в последния момент се овладя.

— Цвибел? — изговори с труд. — Откъде изобщо ме познавате?

— О-о, хер комисарят ме познава много добре — каза странният непознат и отстрани с един замах брадата. Комисарят отскочи крачка назад.

— Хер Арнд! — възкликна той. — Човече, луд ли сте? Сметнах ви за някой вагабонтин!

— Маскарадът е част от моя занаят — засмя се с добро настроение Арнд. — В сегашната ми квартира при една стара вдовица имам провесени в гардероба дрехи и маски за някое и друго предрешаване. Впрочем аз ще се явявам тук като Цвибел, за да не стана прекалено познат на вашите господа. Инкогнитото стои на първо място в моята професия! Но да оставим това сега и да пристъпим към по-важните неща! Къде няма да бъдем обезпокоявани?

— Да отидем в моята стая — предложи комисарят. — Там ще бъдем на спокойствие.

Сащисаният жандарм, който беше очаквал, че началникът му ще изхвърли жонгльора с висока дъга през вратата, видя двамата да изчезват в кабинета. Там комисарят подхвана разговора:

— Тъкмо размишлявах върху случая Хайдман. Колкото повече мисля, толкова по-вероятна ми се струва неговата невинност.