Читать «Кентървилският призрак» онлайн - страница 17

— Боже мой, дете! Къде беше досега? — каза мистър Отис доста ядосано, като помисли, че си е позволила някаква глупава дяволия. — Сесил и аз обиколихме на коне цялата околност, за да те търсим, а майка ти се изплаши до смърт. Никога вече не трябва да си правиш такива шеги.

— Само на призрака! Само на призрака! — пропищяха близнаците — се запремятаха наоколо.

— Мое мило детенце, благодаря на бога, че се намери; никога вече да не се отдалечаваш от мен — шепнеше мисис Отис, като целуваше треперещото дете и приглаждаше разбърканите му златисти коси.

— Татко — каза Вирджиния кротко, — бях с призрака. Той умря и трябва да дойдеш да го видиш. Той е бил много лош, но истински се разкая за всичко, което е вършил, и ми даде тази кутия с красиви накити, преди да умре.