Читать «Кентървилският призрак» онлайн - страница 19

На другата сутрин, преди лорд Кентървил да тръгне за града, мистър Отис се срещна с него по повод скъпоценностите, които призракът беше дал на Вирджиния. Те бяха просто великолепни, особено една огърлица с рубини със старинна венецианска изработка, която наистина представляваше превъзходен образец на златарството от шестнадесети век, а стойността им беше тъй голяма, че мистър Отис изпитваше силни угризения дали да позволи на дъщеря си да ги приеме.

— Драги лорде — каза той, — известно ми е, че в тази страна правото на владение се прилага за накити, както и за земя, и ми е напълно ясно, че тези скъпоценности са или би трябвало да бъдат наследство на вашето семейство. Затова ви моля да ги вземете със себе си в Лондон и просто да ги считате като част от вашето имущество, което ви е възстановено при известни необичайни обстоятелства. Колкото до дъщеря ми, тя е още дете и за моя радост засега слабо се интересува от подобни изяви на празен лукс. Освен това, бях уведомен от мисис Отис, която — мога да кажа — е доста сведущ авторитет по отношение на изкуствата, защото като момиче е имала предимството да прекара няколко зимни сезона в Бостън, че тия украшения притежават голяма парична стойност и ако се обявят за продан, биха достигнали висока цена. При тези обстоятелства, лорд Кентървил, сигурен съм, че ще признаете до каква степен ми е невъзможно да позволя те да останат собственост на някой член от моето семейство; и наистина подобни суетни дрънкулки и залъгалки, колкото да изглеждат необходими за достойнството на британската аристокрация, биха били съвсем не на място сред хора, възпитани в строгите и — според мен — безсмъртни принципи на републиканската простота. Може би трябва да спомена, че Вирджиния много държи да й разрешите да си запази кутийката като спомен от вашия злочест, но блуден прародител. Тъй като същата е много стара и поради това доста повредена, навярно ще намерите за добре да удовлетворите молбата й. Колкото до мен, признавам, че съм доста изненадан от това — едно мое дете да проявява увлечение по Средновековието в каквато и да било форма, и мога да си го обясня само с факта, че Вирджиния се роди в едно ваше лондонско предградие, скоро след като мисис Отис се завърна от пътешествие до Атина.

Лорд Кентървил изслуша сериозно речта на достопочтения министър, като от време на време подръпваше сивия си мустак, за да прикрие неволната си усмивка, и когато мистър Отис свърши, той сърдечно стисна ръката му и каза:

— Драги сър, вашата очарователна малка дъщеря направи на злощастния ми прародител, сър Саймън, съществена услуга и затова аз и моето семейство сме й много задължени за учудващата й храброст и за дръзновението й. Скъпоценностите очевидно са нейни и, бога ми, ако бях толкова безсърдечен да й ги отнема, злобният старец би се вдигнал от гроба си до две седмици и би превърнал живота ми в ад. Колкото до това, дали са наследство, ще ви кажа, че нищо не е наследство, щом не е споменато в завещание или друг законен документ, а съществуването на тези скъпоценности досега беше съвсем неизвестно. Уверявам ви, че не притежавам повече права над тях от вашия камериер, а когато мис Вирджиния порасне, без съмнение ще бъде много доволна да се накичи с красиви неща. Освен това, вие забравяте, мистър Отис, че включихте призрака в цената на мебелите и всичко, което е принадлежало на призрака, от този миг премина във ваше владение, защото — каквато и дейност да е проявявал сър Саймън нощем по коридора — от гледна точка на закона той всъщност беше покойник и вие придобихте неговата собственост чрез покупка.