Читать «Кентървилският призрак» онлайн - страница 21

— Но, мили Сесил! Аз нямам тайни от теб.

— Как да нямаш — отвърна той с усмивка, — никога не си ми казала какво се случи, когато беше затворена с призрака.

— Не съм го казала на никого, Сесил — продума Вирджиния сериозно.

— Знам, но на мене можеше да кажеш.

— Моля те, не ме питай, Сесил; не мога да ти кажа. Бедният сър Саймън! На него дължа толкова много. Не, не се смей, Сесил, наистина е така. От него разбрах какво е животът, какво означава смъртта и защо обичта е по-силна от двете.

Дукът се изправи и влюбено целуна своята съпруга.

— Задръж си тайната, но ми остави сърцето си — прошепна той.

— То винаги е било твое, Сесил.

— А някой ден ще я разкажеш на нашите деца, нали?

Вирджиния се изчерви.

Информация за текста

Oscar Wilde

The Canterville Ghost, 1887

Източник: http://brdjo.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7744]

Последна редакция: 2008-08-06 10:26:39