Читать «Боб Дилън, Трой Джонсън и скоростната кралица» онлайн - страница 3

Мой е.

Правим още едно преди почивката, след което се отправям към дъното на залата. Докато стигна дотам, масата му вече е празна. Озъртам се наоколо, но Дилън си е отишъл.

— Майната му! — си казвам полугласно. Изпуснах го. А ми се искаше да поговорим.

Отбивам се до бара за една бира, а момичето, което седеше с Дилън минава от едната ми страна. Облечена е с дънки и три ризи. Едва ли някой във Вилидж някога облича палто, освен ако не е средата на зимата. Ако е хладно, обличаш втора риза върху тази, която вече си облякъл. А ако е още по-студено, намяташ отгоре и една работна, която ти е голяма с няколко номера.

— Той май хареса т’ва дето го свирехте — казва тя.

— Кой?

— Боб. Беше впечатлен.

— Така ли? — външно съм свеж като пословичната кисела краставичка, но вътрешно ми се иска да я сграбча за раменете и да изкрещя: „Нали? Нали? Какво каза той?“. Вместо това питам — Какво те кара да мислиш така?

— Уф, не знам. Вероятно защото докато ви слушаше, се обърна към мен и ми каза: „Впечатлен съм“.

Засмях се, за да не се издам, че ликувам:

— Мдаа. Предполагам, че това е доста основателна причина.

Харесва ми. А сега, когато е застанала по-близо я познах. Тя е Сали еди-коя си. Не съм сигурен, че някой знае фамилията й. Хората във Вилидж просто й викат Скоростната кралица. Но не защото се справя бързо с прането.

Сали е тънка и нервна, и освен това смърка. Има големи, тъмни очи, които в момента се взират в мен.

— Аз също бях доста впечатлена от парчетата ви — казва тя и ми се усмихва. — Икам да кажа, че не си падам по рокендрол изобщо, човече, какво остава за разните му „бап-шууу-бап“ и „шу-би-ду“. Имам предвид, че това е загубена работа, човече. Но „Бийтълс“ някакси ми харесват. Искам да кажа, бяхме се събрали и ги гледахме по шоуто на Ед Съливан и, чат ли си, абе, бяха готини. Искам да кажа, просто си стояха и си пееха. Нямаше разните му там танци-манци или нещо такова. Ако бяха направили нещо подобно, веднага щяхме да ги спрем. Но не. Е, може би се поклащаха по-малко в такт, но основно свирехе и пееха. Почти като кънтри. Явно се забавляваха. На всички нас това ни пасна.

Удържам се и не й казвам, че тя и прятелчетата й, кънтри фенове са гледали смъртта на кънтри музиката.

— И на мен ми паснаха — включвам се аз, придържайки се към кънтри жаргона от този период. — Предричам, че ще бъдат най-голямото откритие на музикалната сцена. Десетократно по-голямо от Елвис, Синатра и „Кингстън Трио“, взети заедно, човече.

Тя се смее:

— Да бе! А аз ще се омъжа за Боби Дилън!

Бих могъл ди й кажа, че догодина той ще се ожени за Сара Лоундис, но е глупаво. Пък тя и без това няма да ми повярва.

— Сигурно ще нарека това, което свиря „кънтри-рок“ — я светвам аз.