Читать «Боб Дилън, Трой Джонсън и скоростната кралица» онлайн - страница 2
Ф. Пол Уилсън
Бавно, но сигурно си градим публика сред местните. Това ми е целта, колкото повече хора ни слушат, толкова по-бързо ще стигне до ушите на Дилън, че свирим рок версии на негови песни. Би трябвало. Грийнидж Вилидж е сплотена, клюкарска малка общност и като се изключат гейовете, кънтри феновете са може би най-сплотената и клюкарска част от разнообразните прослойки тук. Помислих си, че щом чуе за нас, ще се принуди да дойде и да чуе с ушите си. Примамвах го. Всичко е част от плана.
И тази вечер бе захапал стръвта.
Както си свиря, по средата на кавъра на „Дем“ на парчето „Мила, моля те не си отивай“ от Джо Уилямс го забелязвам, гласът ми преграква и обърквам рифа, но успявам да завърша песента, без да стана за смях.
Когато свършвам, вдигам поглед и за момент се паникьосвам, защото не го виждам никъде. Претърсвам с поглед мрачината. „Осмото чудо“ е типична за западен Вилидж дупка, не е нищо повече от една проста, продълговата, правоъгълна стая, със сцена в единия край, барът е точно отзад, а масите за коктейли са разпръснати из останалата част на помещението. И тогава улавям профилът му, очертан на фона на светлините на бара. Стои там и си приказва с някаква мацка с дълга, права, тъмна коса, която е по-кльощава и от него — което не е особено сполучливо описание, защото през 1964-та изглежда всички жени в Грийнидж Вилидж са клощави, с дълги, прави коси.
Съставът е готов да започне следващото изпълнение от програмата, нашия Ярдбърд-ски вариант на „Мъж“, когато аз се обръщам към тях и им казвам, че ще изкараме „Това, което всъщност ми се прави“. Те кимат и свиват рамене. Докато им се плаща, въобще не им дреме какво свирят. Те не са включени в плановете ми.
Слагам през рамо дванайсетструнната „Рикънбейкър“ и започвам с началната партия на Джим МакГуин. Предценил съм избора си като доста безопасен, тъй като моят информатор ми каза, че „Бърдс“ още не съществуват като група.
Дилън си е избрал една маса в дъното и седи там с кльощавата брюнетка. Няма представа, че това е негова песен. Само че, когато започваме да пеем, той се изправя в стола си. Щом стигаме до припева с тригласите, той оставя питието си на масата. Нищо особено. Опитва се да запази спокойствие. Само че аз го наблюдавам и улавям всичко.
Включване.
Моите проучвания показаха, че той е харесал версията на „Бърдс“ още щом я чул, така че няма начин да не хареса нашата, защото тя е буквално отливка на тази на „Бърдс“. А тяхната естествено не е чувал, защотото още не са я записали. Бих му изсвирил техния вариант на „Човека с дайрето“, но нея още не я е написал.
От публиката се разнасят доста сносни аплодисменти, когато свършваме и аз се хвърлям направо в кавъра на „Времената се менят“ на „Бърдс“. Напомням си да не използвам нищо, което е написано след
