Читать «Боб Дилън, Трой Джонсън и скоростната кралица» онлайн - страница 6

И ето ме тук.

Поел по пътя към славата. Беше трудно, беше мъчително бавно, но това е последния ми шанс, така че трябва да направя всичко както трябва. Внимателно подбрах останалите членове на групата и ги обучих да свирят това, което искам. Закъсали са за работа, така че ме слушат, особено откакто ме мислят за гений, задето съм написал такива новаторски песни като „Джъмпин Джек Флеш“, „Лято в града“, „Данъчен“, „Изгрева на зла луна“, „Рики недей да губиш номера ми“ и много други. Хората започваха да говорят за мен. А сега вече и Дилън ме бе слушал на живо. Надявах се, че в близкото бъдеще ще доведе и Джон Хамънд със себе си. По този начин щях да си издействам договор с „Кълъмбия“. И тогава Дилън щеше да изпрати демо-записа на „Господина с дайрето“ на мен вместо на Джим МакГуин.

След това можех да се справя и сам. Щях да съм готов за всяко ново течение в рока, което ще стане значимо и да съм сред първите.

Дотук всичко върви по план. Дори си имам гола жена, която да търчи из апартамента ми. Най-накрая започвах да се чувствам като у дома си.

— Откъде ги имаш?

Гласът на Сали. Отварям очи и я виждам как стои надвесена над мен. Усмихвам се, след което се вцепенявам.

Държи в ръцете си плочите с първите два албума на „Бърдс“.

— Дай ми ги!

— Ей, ама наистина. Откъде…

Скачам от леглото. Сигурно изражението ми е бясно, защото тя отскача назад. Дръпвам ги от ръцете й.

— Да не си посмяла повече да ги пипаш!

— Ей, извиняваааааай! Просто мислех да пусна нещо. Няма да ти открадна шибаните плочи, човече!

Насилвам се да се успокоя. Бързо. Грешката е моя. Трябваше да заключа репетиционната. Само дето бях толкова зает с групата, че отдавна не бях посрещал гости и бях станал небрежен по отношение на все още неиздадените ми „антики“.

Засмях се:

— Извинявай, Сали. Просто тези са голяма рядкост. Много съм докачлив, когато става дума за тях.

Като държа плочите зад гърба си, я придърпвам към мен и я целувам. Тя отвръща на целувката, след което се отдръпва и се опитва да хвърли още едно око на плочите.

— И аз така смятам — казва тя. — Тия „Бърдс“ никога не съм ги чувала. Искам да кажа, че човек може да си помисли, че са джаз, нали разбираш, и копират Чарли Паркър или нещо от тоя род, но заглавието на този син албум е „Върти, Върти, Върти“ което като че ли съм чувала да го пее Пийт Сийгър. Нови ли са? Искам да кажа, сигурно са нови, но обложката изглежда стара. И ми се стори, че видях „Кълъмбия“ на гърба.

— Не — казах аз, кгато най-после взех думата. — Вносни са.

— Някоя нова английска група?

— Не. Шведи са. И са доста зле.

— Но другият албум звучеше все едно, че в него има парчета на Боби.

— Изключено — казах аз и усетих как вътрешностите ми се свиват на кълбо. — Слез на земята.

Бързо занесох албумите в другата стая и заключих вратата.

— Ти наистина си странна птица, Трой — ми каза тя.

— Защо? Защото си пазя плочите ли?

— Та това са само плочи. Не са от злато — Тя се смее. — И освен това, носиш бельо. Сигурно си единственият във Вилидж, който носи бельо.