Читать «Боб Дилън, Трой Джонсън и скоростната кралица» онлайн - страница 5

Не беше лесно да дойда тук, още по-трудно бе да остана. Мислех си, че съм подготвен за всичко, но не съм и подозирал, че ще бъда самотен. Не си падам по самотата. Това бе най-голямото изпитание.

Всичко стана заради музиката. Аз съм почитател на старата музика откакто се помня — най-вероятно от времето, по което слухът ми е започнал да функционира. А аз имам музикален слух. Идеален. Пуснете ми някакво непознато музикално произведение и ви гарантирам, че след по-малко от половин час ще ви го изсвиря нота по нота — повечето ми отнемат под десет минути. Мога и да пея, като докарвам повечето гласове почти едно към едно.

Проблемът е, че нямам творчески заложби. Мога да изсвиря всичко, създадено до момента, но не мога да сътворя нищо свое. Това е трагедията на живота ми. Трябваше да стана водещ музикант на моето време, но съм просто изпълнител, нищо повече.

Ще бъда честен с вас — не ми пука дали съм именит музикант в моето време. Не това е киселото грозде. Това, дето минава за музика в моето време направо го ненавиждам. Натискане на бутони — така му викам аз. Никой на практика не държи инструментите в ръцете си и не вади звука от тях. Никой не се събира с други музиканти, за да импровизира. Всичко е толкова студено, толкова безчувствено. Не събужда нищо в мен.

Така че се върнах тук. Имам неколцина роднини в лабораторията за времеви порядък. Спечелих доверието им, научих необходимите стъпки и се прехвърлих в шейсетте.

Не беше никак лесно да се престраша, можете да бъдете сигурни. Не само, че оставях всичко и всички, които познавах, но рискувах и живота си. Наказанието за променяне на миналото е смърт. Само дето бях толкова нещастен, че реших, че си струва. По-добе да умра, докато се опитвам да си намеря ниша тук, отколкото бавно да изгния там, където се намирах преди това.

Разбира се, не беше изключено бавно да си изгния и тук, през шейсетте. Не съм глупав. Не съм си представял, че като се тропна със стотина години назад във времето и ще стана по-съзидателен. Щях да си бъда същия и през шейсетте.

Освен ако не се подготвя.

Както и направих. Написах си домашното доста добре. Изучих начина, по който се обличат, по който говорят. Свързах мозъка си с мокър чип, който съдържа информация за всички биографии и дискографии на всеки, който е бил някой в музиката и изкуствата по това време. Само трябваше да се замисля за името и изведнъж вече знаех всичко за него или нея.

Жалко, че не могат да създадат подобен чип с музика. Наложи се да си донеса музиката с мен. Въпреки това, не постъпих тъпо. Не донесох точков плейър. Никакви технологични анхронизми — иначе със сигурност щях да предизвикам вълнички във времевия поток и да привлека вниманието на екипите по наблюдение. А скоро след това на вратата щяха да почукат ония от Възстановителния взвод. Не, момчета. Прекарах цяла година в издирване на онези антични винилови дискове — тук им викат „дългосвирещи“. Плащах за тях баснословни цени на антикварите, но си заслужаваше. Купих си и малко от старите пари, че да имам какво да харча.