Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 75

— Но какъв сигнал възнамеряваш да изпратиш и как?!

— Това не знам. Вие с Физика сте по-наясно. Но, ако си сигурен, че можеш да доставиш в Слънчевата система цял кораб, то постарай се да изпратиш дотам сигнал. Това все пак е по-леко, поне на килограми.

— Но ние нямаме предавател!

— А за какво ти е предавател? За какво ти е предавател, щом като ти успя да направиш поле без генератор. Кой ни пречи да превърнем материята непосредствено в поток от радиовълни или модулирано рентгеново излъчване, ако то е по-сигурно?

ГЛАВА XI

— Забранявам всякакви експерименти по превръщането на материята в енергия непосредствено на планетата — твърдо каза Физикът. — Реакцията може да излезе изпод контрола и тогава вие ще превърнете цялата планета в радиоизлъчване. И не съм сигурен, че дори в този случай мощността ще бъде достатъчна. Прекалено голямо е разстоянието. Десет светлинни години… Може да опитаме. Възможно е нашият сигнал случайно да бъде уловен от някой кораб, но шансовете са много малки, почти незначителни… Разбира се, ще трябва да опитаме, но не на планетата. Ще построим изкуствен спътник извън пределите на атмосферата, ще пресметнем орбитата и времето… Ние дори не знаем в коя посока да изпратим сигнала.

— Ще го насочим на всички страни — стиснал зъби, отговори Кибернетикът. — Ще построим десет спътника, ако потрябва и сто, и ще викаме Земята…

Докторът и Практикантът стояха на островърха издатина на скалата, станала част от изкуствения спътник на планетата.

— И досега не вярвам, че успяхме… — замислено каза Докторът.

— Може би напразно решихме да транспортираме тези скали дотук поотделно? Трябваше да опитаме да изведем на орбита цялата маса наведнъж.

— Колкото по-масивна е скалата, толкова е по-трудно да се справиш с нея. При теб не е ли така? — Практикантът пренебрежително сви рамене.

— За мен е безразлична всяка маса. Аз просто не я усещам, волевото усилие при всички случаи е еднакво.

— Сигурно там е имало и други степени…

— Ти за какво?

— За школата… Понякога се чувствувам като студент, който не е минал пълния курс на обучение.

Около минута те мълчаливо гледаха зеленото светило. Оттук то изглеждаше рошаво и непривично ярко. Върху черния фон на лишеното от атмосфера небе дори през светлинните филтри можеше да се различи ясният силует на короната. Докторът се сгуши.

— Дявол знае, що за звезда е това! През цялото време чувствувам натиск върху полето, доста мощен поток…

— Физикът казва, че тя излъчва много силно в жесток рентгенов диапазон. Само да намалим полето и няма да ни спасят никакви скафандри.

— Много трудно се работи, когато трябва едновременно да се управлява и полето. Отначало си мислех, че нищо няма да мога да направя.

— Всичко успя да направиш. Не мога да си представя, че след един час тези скали ще се превърнат в сноп от радиовълни. Как мислиш, няма лi грешка в разчетите?

— Физикът и Кибернетикът смятаха поотделно. После свериха резултатите. Ширината на радиолъча ще бъде два пъти по-широка от района, в които може да се намира Слънцето. Жалко, че не може да се определят още по-точни граници. Излъчването щеше да е по-силно. А така ще трябва да обхванем с лъчевия конус цели десет светлинни години.