Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 73

Той знаеше, че не е така. И още веднъж се убеди, след като видя, че вдигнатият под закрива изхода от клетката. Но това изобщо не го безпокои. Ще има изход, щом като му трябва. И наистина, още щом си го помисли, подът много бавно, плавно и абсолютно безшумно тръгна надолу.

* * *

Ветровете на планетата доста бяха ошмулили малката зелена горичка на брега на морето. Тя изглеждаше разрошена и съвсем неистинска. Все така не можеха да се окъпят или да ловят риба в това чуждо море, и все пак, точно тук те долитаха винаги, когато трябваше да обсъдят нещо особено важно.

Докторът строеше от пясък странни геометрични фигури и бавно разказваше подред. Само най-накрая той се надигна, за да хвърли в морето острото каменно парче, върху което седеше, но така и не успя, защото въпросът на Кибернетика го накара да се замисли.

— Какво, значи под пода е имало някакъв механизъм, който е осъществил движението му, или ти не си забелязал — попита Кибернетикът.

— Нямаше никакъв механизъм. Или поне на мен така ми се струва — тутакси се поправи Докторът. Неизвестно по какви причини той вече избягваше резките съждения. — Не мисля, че там е имало някакъв механизъм. На тях изглежда им е непознато самото понятие механизъм. Механизъм — това е само предавател между нашето желание и природата, в която с негова помощ ние произвеждаме някакво изменение, но изисква за това твърде скъпа цена.

— А от тях, според теб, природата не изисква цена?

— Те са успели да минат без предаватели. Проникнали са в самата същност на материята, научили са се да управляват нейните полета и преобразявания без всякакви механизми.

— Не са проникнали те, те управляват — тихо възрази Физикът. — А подът е тръгнал по твое желание.

Няколко секунди Докторът гледаше Физика, без да мига. И дори под загара му се виждаше как беше пребледняло лицето му. Изведнъж той внимателно разтвори ръцете си, в които до този момент стискаше тежкия остър камък. Камъкът неподвижно увисна на около метър от земята, после се повдигна и Докторът го взе отново.

— Точно това исках да кяжа — все така тихо каза Физикът.

— Значи, и ти също. Значи, това изобщо го може всеки, всеки човек.

Тютюнът им беше свършил отдавна и докторът пушеше сушена хлорел. Мирисът на изгоряло сено го караше да се мръщи. Поривите на вятъра през цялото време разбъркваха брадата му и когато белите кичури се развяваха, Докторът изглеждаше съвсем стар.

Практикантът го откри сред камъните по дима. Като го видя, Докторът вътрешно се стегна, защото знаеше, че няма да може да отклони предстоящия разговор. Практикантът не започна веднага. Около една минута той мълча до него, като разглеждаше върховете на далечните хълмове, едва забележими от мястото, където сега се намираше техният лагер.