Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 44

— Странно, че те така… сякаш са изгубили към нас всякакъв интерес. Аз все чакам нещо, а май е напразно.

— Ще разчитаме на себе си, така е по-правилно.

Работиха до късна нощ. Сложиха в ред останките от планетния комплект, направиха описи на всички механизми и инструменти, с които разполагаха. На следващата сутрин тръгнаха да търсят другарите си, но не откриха нищо. Дори следи. Планетата изглеждаше като пустиня.

Със странно упорство Докторът разглеждаше левия ъгъл на бронята на шлюпката, невидим поради това, че отвътре беше закрит с тапицерия. Точно тук, от външната страна, продължаваше да пълзи бяло петно, сякаш незнайна система бавно разяждаше несъкрушимата синтрилонова броня… Никакви следи от органика, ни най-малък признак на органичен или неорганичен живот… Какво, тогава, разрушава толкова здравите връзки между молекулите на кристалната решетка? Откъде идва огромната енергия, необходима за разрушаването на тези връзки? Може би не е прав и е крайно време да каже всичко на Кибернетика. Може пък там, където биологичните методи са безсилни, той да намери друго решение, друг метод на борба? Но Докторът твърде добре разбираше, че такива методи не съществуват, дори и затова, че най-напред те трябваше поне да разберат. Да разберат кой или какво? А най-важното — защо? Синтрилонът — храна за организми, които не могат да бъдат открити дори от електронния микроскоп? Това пак е глупост. По-скоро те ще изгубят и шлюпката и ще застанат срещу тази непонятна враждебна планета с голи ръце… Какво значение ще имат тогава жалките часове на борба, за които той толкова агитираше Кибернетика?

— Не ти ли се струва, че нямаме чак толкова много време?

Докторът подозрително погледна Кибернетика:

— Какво имаш предвид?

— Не се ли мотаем много? Няма ли да продължим работата? Какво ще кажеш да установим датчици на защитната система на входа в клисурата.

Докторът не възрази и около два часа те мъкнаха към изхода на клисурата тежки сандъци и вършеха, според Доктора, безсмислена работа.

В последна сметка Кибернетикът успя да остане сам до шлюпката. След като още веднъж провери отдалече как върви работата на Доктора по монтирането на датчиците, той премести до бронята на шлюпката експрес-анализатора. Бялото петно се беше увеличило доста през това време. Най-неприятното беше, че неизвестното излъчване, поразило бронята, беше обхванало наведнъж цялата лява половина на шлюпката. Най-ясно личеше разрушението в центъра, там, където беше ударил зарядът на бластера, както той предполагаше първоначално. Сега разбра, че изобщо не ставаше дума за бластер, в краен случай не само за бластер. Нямаше възможност дори за малко да забави разлагането на бронята. Той опита всички достъпни методи, но не успя дори да установи характера на поражението. Бронята още се държеше, но разлагането прогресираше на дълбочина. След около два часа в шлюпката ще започне да навлиза въздух отвън, а след още няколко часа от нея ще остане само скелетът… Той беше разбрал веднага, че това не е биологическа атака. И все пак ще трябва да каже на Доктора, трябва да спасят поне оборудването, ако това все още има някакъв смисъл… Колко ли денонощия ще могат да издържат, без да свалят скафандрите?