Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 43

Към обяд успяха да монтират системата от филтри. Около час след нейното включване, в рубката вече можеше да се свалят скафандрите. Направиха от това малко събитие истински празник. Изкъпаха се, изпиха по чаша тонизираща напитка и се отпуснаха на висящите легла, изпитвайки неописуемо блаженство от прохладния въздух.

Когато работеха, тревогата за другарите изглеждаше по-глуха, по-незабележима. Затова пък сега вече не можеха да мислят за нищо друго.

— Мисля, че има смисъл да почакаме де сутринта, поне за да не се разминем.

— А как са те с кислорода?

— Физикът взе пречиствателни филтри. С тях времето им е практически неограничено.

— Няма да издържат дълго в скафандри.

— Мисля, че ние всички няма да издържим дълго тук.

Докторът внимателно погледна Кибернетика. Мина му през ума дали не е ходил след него при повредената част на бронята, но си спомни, че през целия ден не се бяха разделяли.

— Виж какво — каза Докторът и замислено прехапа устни. — За нас е много важно да спечелим време, всеки час в повече.

— Интересно за какво?

— Честно казано, и аз самият точно не знам. Но имам чувството, че все едно сме започнали някакъв двубой с планетата, в който всеки час има решаващо значение, макар и само затова, че за този час ние получаваме и обработваме информация, а това увеличава шансовете ни.

— Не виждам никакви шансове. Колкото искаш нова информация и нито един нов шанс. Едва ли ще можем да използуваме информация, значението на която не разбираме.

— Точно ти не би трябвало да говориш така. Всяка кибернетична система се насища с информация до определена граница и само после, преминала в ново качество, получава възможност да я използува.

— Характерът на информацията непременно трябва да бъде в границите на възможностите на дадената система, иначе…

— Знам това. Но ние имаме планета, на която има живот, високоорганизиран живот, това според мен вече всички го установихме.

— Но нали ти винаги си твърдял, че всеки живот, особено пък сложно организираният, е способен само на комплексно развитие.

— Възможно е. Тук, на тази планета още не един път ще ни се наложи да се усъмним в много земни аксиоми… Нали няма да отречеш, че вдлъбнатината в бронята е реален факт и опитът да се установи контакт с нас, да се получи някаква информация, също е факт… Между другото, за информацията. Какво, ако те са искали да се убедят, че ние можем да оценяваме сложни ситуации не само с помощта на логиката, но и емоционално. Разбираш ли, по човешки нелогично!

— За какво им е това?

— Е, не знам… Трябва още веднъж да огледаме пещерата.

— Добре де, хайде да я огледаме, имаме още около час, докато се стъмни, ще успеем.

Те лесно намериха овалния вход, който изобщо не приличаше на естествена пукнатина в скала. Затова пък вътре пещерата с нищо не напомняше нощния лабиринт. На мястото, където през нощта се беше образувал коридор, сега имаше глуха стена. Докторът я докосна с ръкавица. Прах нямаше. По всичко останало това беше обикновен базалт. Бластерът си стоеше на същото място, където го беше оставил Докторът. През цялото време те инстинктивно очакваха някакви нови събития, но нищо не се случи. И напрежението им постепенно започна да спада. Търсенето на втория изход, през който ги бяха извели към шлюпката, не даде резултат — него просто го нямаше. В известна степен разочаровани, те се върнаха при шлюпката.