Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 35

Желанието да сподели откритието си го накара да събуди Физика. Той се разсъни веднага. Скочи и чак след като се огледа, се отпусна.

— Какво, и тебе ли те тревожиха сънища?

Около минута Физикът внимателно го гледа.

— Това не бяха точно сънища. През нощта се събуждах, теб те нямаше, исках да те търся, но нещо ми попречи. Сякаш ме бяха зашеметили с хубава доза приспивателно. А главата не ми тежи. Както и да е. Разказвай.

— Мислех, че всичко това е ставало само във въображението ми. Нима са направили специално всички тези неща само заради един експеримент? Какви ли са тогава възможностите на тази цивилизация?

— Не ме измъчвай, разказвай

Когато Практикантът завърши подробния си разказ, Физикът дълго стоя замислен.

— С мен те нещо не сполучиха. Възможно е моят мозък да е по-малко подходящ за въздействие. Сигурно при тях моделирането е двойно: и с предмети, и в съзнанието на човека. А аз предпочитам повече реалните, зрими неща. Тъй да се каже — дневните. В едно ти излезе безспорно прав — контактът все пак се състоя. Ненапразно останахме.

Практикантът седеше помръкнал, загледан във вдлъбнатината на пясъка, която през нощта им беше заменила леглото.

— Имам чувството, че всичко, което стана, е само предварителен експеримент, търсене на подход, а не самият контакт. Не е възможно ей така, всичко да свърши само с това… Разкажи ми, какво се случи с теб тази нощ?

Неизвестно защо, Физикът отговори уклончиво:

— Много бих искал да си прав. Но знаеш ли, от всичко, което вече е известно, на мен ми се струва, че истинският контакт едва ли е възможен.

— Защо?

— Прекалено различни от нашите са системите на съзнанието, на възприемането на света. Страхувам се, че те не ни разбират и дори се боят от нещо… Сигурно се боят.

— Да се боят ли? Че от какво? Та ние нямаме дори кораб, изцяло зависим от тях…

— Да, разбира се. И все пак те определено се опасяват от нещо. Това май е единственото нещо от онази част на нощните приключения, които ми се паднаха, в което не се съмнявам. Всичко останало е мъгла. Някакво бълнуване. При теб всичко е било много по-определено. Може би аз подсъзнателно съм се оказал по-малко подготвен за въздействие от подобен род. Не знам. Информацията е прекалено оскъдна, а онази, с която разполагаме, не може да се подложи на повторна проверка, следователно не притежава научна стойност. Надявам се все пак, че сега си удовлетворен. Няма да се бавим повече. Всички срокове изтекоха. Кибернетикът и Докторът ще започнат да ни търсят, ако не се върнем днес. Така че, стягай се, само да си налеем вода за път, тук наблизо има извор.

— Изворът е на запад, а шлюпката — на изток, така че все едно ще се наложи да се връщаме. Ще те почакам тук, нали?

Физикът го погледна с насмешка:

— Разбира се, почакай. Тъкмо през тези последни минути ще ти се случи най-необикновеното. Желая ти успех!

Около една минута след тръгването на Физика, камъкът отново стана прозрачен. Този път без всякакви преходи. Практикантът гледаше равнината в посоката, в която се беше скрил Физикът и когато премести поглед върху камъка, в стъклената му дълбочина вече танцуваше хоро от познатите му бели парцали. Още щом Райков го погледна, танцът спря, щом отмести поглед — всичко отново се задвижи. Парцалите спираха да се движат примерно една секунда, след като ги погледнеше. Това беше първата реакция на камъка от поведението на човека.